Тези дни сръбският министър на външните работи и бивш премиер Ивица Дачич направи изключително остро изказване спрямо България като член на ЕС. Дачич, чийто политически кръстник е Слободан Милошевич и е известен и с прякора си “мали Слобо” е направил изключително заплашителни изказвания по адрес на българите в Сърбия, които са официално признато малцинство. Като се има предвид, че Сърбия през 20 век се прослави с етническите си прочиствания, на подобни изявления трябва да се дава остър и недвусмислен отговор.
България може да предложи на ЕК и да поддържа в ЕС становището за групов прием на всички страни от Западните Балкани – това ще вкара Сърбия в пакет с Косово, което ще постави Белград в наистина унизително положение. В момента сръбските власти, които са директно свързани със режима на Милошевич като негови младши функционери през 90-те години на 20-ти век, поставят спънки на Косово и играят своята малка и мръсна игра и на европейски терен. Може да им се каже в прав текст, че както България е приела Македония като независима държава, така и за тях ще се наложи да направят същото за Косово, и че на ЕС му омръзна от шумадийските им тарикатлъци. В момента Македония е изцяло блокирана за прием в ЕС и НАТО заради Гърция – най-големия съюзник на Сърбия на Балканите и в Европа. Двете страни се опитват в дългосрочен план да унищожат Македония и да постигнат обща граница помежду си, както и възраждане на антибългарската ос Атина – Белград. Доколкото това е против интересите на България, този сценарий не трябва да се допуска. Македония е абсолютно несправедливо поставена след Сърбия, а можеше да се е присъединила към ЕС заедно с Хърватия. Именно безизходицата по пътя на евроинтеграцията в Скопие е циментирала там одиозни фигури като Груевски и Заев – и двамата агенти на югославската УДБА.
Дачич е заявил пред радио Б92, че трябвало ЕС да усмири своите малки членки и да не им позволява да поставят условия на Сърбия по пътя и към Европа. Тук следва ясно да се покаже на руските марионетки в Белград (каквото де факто е правителството на Вучич, в което Дачич е министър), че в ЕС няма малки и големи, а всички са равноправни и подобна реторика ще забие Сърбия обратно там, където тя беше през лятото на 1999г. Добре е и да бъде поддържана в Брюксел политическа линия, че Сърбия е де факто негодна за член на ЕС, докато там руското влияние е на неприемливо високо ниво.
На заплахите на Дачич към българското малцинство трябва да се отговори с напомняне за съдбата на неговия ментор Милошевич в Хага и това да се постави като основа на преговори за Западните покрайнини при евентуален (все по-вероятен) бъдещ разпад на Сърбия.
