Какво правим със смога?

В последните дни София заприлича на Китай – поне по равнищата на смога. В първите дни на 2017-та равнището на ФПЧ (фини прахови частици) надмина 5 пъти максимално допустимите норми, според различни измервания. Подобна е и ситуацията в други градове на страната, където традиционното отопление с дърва и въглища се превръща в застрашаващо здравето и живота. В София проблема се усилва до максимум от характерното разположение – в котловина между планини и характерните зимни температурни инверсии, които спомагат за задържането на въздуха по-дълго време на едно място. Така, проблемът в София става още по-видим. Какво може да се направи:

– транспорт – независимо от много мнения, не цената е проблем, а маршрутните линии на СКГТ и интервалите на движение – понякога през деня достигат 20-25 минути, а в час пик – 5 минути. Би трябвало най-малките интервали да са 2-3 минути в час пик, а най-големите – не повече от 10 минути. Колкото повече се налага човек да чака тролей, трамвай или автобус, толкова по вероятно е през зимата да иска да е с колата си – дори и да чака в задръстване, поне е на топло. По-големите интервали означават, че и превозните средства ще са по-пълни, когато все пак дойдат. Това също отблъсква. Друг проблем са маршрутните линии, които би следвало да се преработят напълно и по някои вътрешни булеварди в София да се въведат кръгови маршрути, означени по подходящ начин с четни и нечетни номерации. Подходящ маршут е например бул. Сливница – бул. Васил Левски – бул. Скобелев – Опълченска – Сливница. Друг подходящ маршрут е бул. България – Евлоги Георгиев – Данаил Николаев – бул. Княгиня Мария Луиза – ул. Скопие – ул. Габрово – бул.  Константин Величков – бул. Иван Евстатиев Гешов – бул. България. Има и още подобни варианти, които биха разтоварили центъра от транзитно преминаващи превозни средства и биха свързали съседни квартали по удобен начин. В добавка към кръговите радиалните линии биха направили транспортната схема да изглежда като колело със спици – така именно изглеждат добрите транспортни схеми.

Важно е да се наблегне на електротранспорта в София, а и не само – крайно време е във всеки областен център да се заложи на тролейбусен транспорт – дори и там, където в момента няма никакъв транспорт. Дори и в градове под 30 хиляди жители, за които в момента основен превоз са такситата трябва да се помисли за адекватен транспорт – това би ги направило по-привлекателни за живеене и може би ще намали отлива на жители от тях – разбира се в комбинация и с други мерки.

За София – развитието на мрежата на метрото не трябва да води до намаляване на линиите на трамваите и тролейбусите нито като брой, нито като дължина. Колкото се може по-голяма част от София трябва да се обслужва с метро, тролеи и трамваи, както и влаковите линии в града и до близките градове като Своге, Сливница, Драгоман, Мездра, Ихтиман, Елин Пелин и т.н. да бъдат обслужвани от БДЖ като commuter rail, с повече и по-удобни за прекачване жп-спирки в града. По подобен начин Пловдив може да създаде удобна жп-мрежа от Стамболийски, Хисаря, Карлово, Садово, Асеновград. Би улеснило хората от тези градове да ходят на работа. Автобуси трябва да се използват само по линии, в които натоварването е по-малко и използването на трамвай и тролеи е нерентабилно, както и като довеждащ транспорт до линии на метро, трамваи и тролеи. Да се залага основно на електробуси, автобуси на природен газ и в краен случай на дизелови автобуси.

Следва и да се разширят бус-лентите и да се въведе видео-контрол и жестоки глоби за каране в тях. Всеки булевард с две ленти следва да стане такъв с приоритетна лента за градски транспорт. Да се забрани спиране и престой по големи улици, където остава по-малко от една лента за движение – няколко булеварда в Младост и Люлин са дефакто паркинги. Това трябва да се прекрати.

За София – да се реновира въжената линия до Копитото, както и да се свържат въжените линии до Витоша с по-удобни връзки с целия градски транспорт. Може да се помисли и за въжени линии в самия град, като въздушна алтернатива на метрото. Въжени линии тип въздушен трамвай (aerial tramway) могат да се направят и в градове като Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и други, които имат проблеми с транспорта и замърсяването от него.

– паркирането – безразборното паркиране и влизане с коли в София има огромна роля за замърсяването. Следва да се разшири обхвата на Синята и Зелената зони, включително и за големи булеварди в Младост, Люлин, Овча купел и др., а за територията извън платените зони да има режим Жълта зона – паркиране както и в Зелена зона, но безплатно. Това означава с парите, събирани от платените зони, общината да контролира паркирането в целия град и да не позволява паркиране на коли по тротоари, градинки и зелени площи, което сега е масова практика. Паркиране на кола в затревена площ я разваля, сваля кал и прах на улицата, от което ФПЧ се увеличават – директна връзка. Трябва да се въведе и такса за влизане с кола в центъра, като това разбира се е след като градския транспорт стане приемлив.

– колите – автомобилния парк в България е ужасно стар и неподдържан и следва да се вземат няколко вида мерки. На първо място – затягане на правилата за технически преглед и спиране от движение на коли с премахнат катализатор. Забрана за внос на коли, по-стари от 5 години. Това ще предизвика силен отпор от автокъщите, които си плащат за сегашното положение на лобизъм, но следва да се прекрати вносът на коли от автоморгите на Европа. Също така, трябва да се предложат и данъчни облекчения (примерно ДДС 10% за срок от пет години) за известен период от време за покупка на нови коли – това може да доведе до спад на приходите от данъка, но при увеличение на броя продадени нови коли, този данък може дори да нарастне. Ако бъдат въведени и данъчни стимули фирмите да обновяват автопарка си след 5-7 години, то на вторичния пазар могат да излизат сравнително нови коли на добра цена. Крайния резултат трябва да е обновяване на всички около три милиона коли в България.

Специално за София – За регистрация на кола във София, МВР трябва да изисква от собственика и доказателство за наличие на гараж или паркомясто, или закупена винетка от общината за паркиране в Синя или Зелена зона, ако гражданинът живее там. Това е изключително непопулярна мярка с голям корупционен потенциал, но е неизбежно да се направи, ако искаме да се ограничи нашествието на колите.

– велосипеди. Освен да се разшири мрежата от велоалеи и да се свържат големите софийски паркове с един голям велоринг, следва и да се вземат предвид мерки за подобрение на пресичането на големи кръстовища, както и обособяване на цели улици в центъра, които да са затворени за коли, и да са дефакто вело-улици. Следва и да се направят багажници за велосипеди на тролейбуси и автобуси, както и да се разреши превозването на велосипеди в метрото. Това ще увеличи ползването на велосипеди и от хора, които не са склонни да въртят повече от 3-4 километра дневно, или пък се страхуват от натоварени улици и булеварди.

Освен транспорта и паркирането, стигаме и до един друг голям проблем, а именно:

– отоплението – заради непредвидимите цени на газа и малоумното и корумпарско управление на Топлофикация, цели блокове и квартали се отказаха от централно парно и се отопляват на ток, и все по-често на дърва и въглища. За цената на газа основната вина е в Булгаргаз и държавата, която допуска да бъде изнудвана от Газпром и руснаците – вероятно срещу подкуп за някои чиновници. Това води до отказ на много потребители от услуга, която не могат да плащат, и увеличаване на цената на услугата за останалите платци. Така централното парно става екзотика, а алтернативата – отопление на ток и топлене на вода с бойлери натоварва електромрежата, както и увеличава рисковете от пожари. Другата алтернатива – отопление с печки на дърва или въглища създава значително увеличение на замърсяването зимно време. Тук мерките са разнопосочни и следва да се взимат с идеята, че няма да проработят веднага, а най-рано след пет години.

– строителството – явно идеята, че всички терени в София в другите градове могат да се върнат в реални граници, или пък съответната община може да направи “заменка” срещу друг имот е вредна и следва да се прекрати. Зелените площи, паркове и квартални градинки следва да се пазят такива, да се чистят от боклуци и да не се допуска застрояването и уплътняването им с КИНТ и други врътки. Следва да се засаждат и повече дървета по улиците, като желателно е това да са големи дървета – в момента виждам как се засаждат фиданки, половината от които умират още първата година след това.

– по-често миене на улиците. Може да изглежда маловажно, но не е.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.