Въпросът коя война е излишен – явно е, че Русия се намира в момент, в който счита, че със силови мерки спрямо Запада ще успее да постигне свои стратегически цели, а именно – териториална експанзия в сферата на своята самообявена сфера на влияние. Освен това, в една война или дългосрочна нестабилност Кремъл разчита на покачване на цените на енергоносителите, за които Европа до голяма степен зависи от Русия, както и директни икономически отстъпки и сваляне на секторните санкции срещу руски компании или отделни лица в руския естаблишмънт.
Тази война започна отдавна – още с нападението срещу Грузия през 2008г., в Русия започва изпълнението на план, насочен към враговете, така както ги възприемат в Москва – НАТО и ЕС. Руснаците не приемат, че са загубили Студената война и СССР се е разпаднал заради собствената си слабост – според тях има гигантски заговор, в който е участвал и последния генсек Михаил Горбачов и всъщност те не са загубили, а са били нечестно излъгани. Самият Горбачов, който вече е много възрастен и болен, не желае да остане в историята като предател на великоруската идея и се оправдава по начин, по който налива вода в мелницата на руския шовинизъм. САЩ и Западът, според Горбачов, се били ангажирали пред него да не разширяват влиянието си на Изток и да не посягат на руската сфера. Впоследствие те се отметнали и сега Русия има легитимно право да се бърка в Източна Европа.
Тази теория е шовинистична, фашистка по същността си, освен, че дълбоко невярна.
- Шовинистична – стъпва на имперския руски шовинизъм от XIX век, в който малките държавици и княжества са нищо повече освен пешки без суверенитет и тяхната съдба и управление се определя от Великите сили, към които Русия априори принадлежи.
- Фашистка (нацистка) – между държавната идеология на Кремъл през ХХI век и нацизма в Германия по времето на Хитлер има твърде много прилики, които не могат да бъдат пренебрегнати. Отношението към съседни народи и държави, които биват обявявани за част от руската нация, душевност и пространство от разни приближени на властта интелектуалци като Александър Дугин, навява спомени за нацизма. Руската претенция за изключителност, богопомазаност и универсалност е по същество религиозен фундаментализъм, какъвто е и ислямския фундаментализъм. За разлика от ислямския фашизъм обаче, руския има ядрено оръжие.
- Невярна – САЩ и Западът многократно са отричали да има такива “гаранции”, че Русия ще запази сферите си на влияние, които тя в целия ХХ век удържаше изключително и само с насилие и военна принуда – смазването на въстанията в Берлин през 1953г., в Унгария през 1956г. и в Чехословакия през 1968г. е показателно. Влиянието на Запада – културно, научно, социално-икономическо беше широко навлязло в Източна Европа и самия СССР далеч преди режима на болшевиките да рухне през 1989-91г. Руската империя (във вида си на СССР) загуби Студената война, рухна и няма никакви права върху територии извън сегашните си граници. Може да се твърди, че желанието на Запада да се отнесе с уважение към Русия и да помогне да излезе достойно от икономическата бездна през 1991г. е истинската геополитическа грешка и катастрофа, а не самия разпад на СССР, както твърди Путин. Отношението към Русия през 1991г. трябваше да е като към Германия през 1945г. – искане за лустрация и декомунизация, както и отказ от ядреното оръжие в замяна на икономическата помощ и интеграция в търговския обмен със Запада.
Изявленията на Сергей Лавров “НАТО разполага въоръжения в Румъния и България и това е провокация” показва ясно нивото на мислене в Кремъл. Там продължават да разглеждат света в понятията на ХIX век и считат НАТО за организация, в която САЩ и Великобиртания налагат на останалите държави въпроси като членство и разполагане на войски в териториите им, които според теорията на Москва нямат суверенитет, а могат само да принадлежат на някоя сила.
Русия използва всевъзможни средства за разпалване вътрешни противоречия вътре в страните-членки на НАТО и ЕС, както и между отделните страни. Използва и външни кризи, за да подкопава устоите на ЕС и НАТО, като с бомбардировките си например засилва бежанската вълна, а също така и умело се възползва от тероризма, насочен срещу Европа, макар да липсват доказателства, че директно го подпомага.
Всъщност, когато се говори за държавен тероризъм, действията на Русия в Украйна – изпращане на войски без отличитлени знаци, сваляне на граждански самолет на трети страни, даване на оръжие в ръцете на криминални престъпници, представляват акт на агресия, който заслужава военен отговор от страна на НАТО. Подготвения от ГРУ преврат в Черна гора, с цел страната да бъде дестабилизирана до степен да стане негодна за членство в НАТО и ЕС (в Москва добре съзнават какви са политическите критерии за членство и се целят точно там) показва и какви методи са готови да приложат от Кремъл и в България, за да постигнат дестабилизация. България в ролята си на стабилен и предвидим член на НАТО и ЕС не е нужна на Кремъл – нужно е тук да има бунтове и размирици, които руската пропаганда да раздуха за собствените си цели. Целите на това могат да са три:
– вътрешно руска употреба – представяне пред собственото население, отровено и зомбирано от пропаганда, “факта”, че в ЕС България живее по-зле, отколкото когато е била в руска сфера на влияние, както и че населението масово иска отново да бъде “освободено” от Москва. Руската дезинформация и официални лица редовно говорят като легитимни изразители на мнението на българския народ, а българските власти са представяни като колониална администрация, назначена отвън. Гузното мълчание на МВнР и Министерски Съвет е недопустимо в случая.
– за употреба в ЕС и НАТО – в останалите страни от Алианца и Съюза се прокарва тезата, че България е непоправимо корумпирана, непригодна за членство в тях и трябва да бъде оставена в руска сфера на влияние, където ще се чувства в свои води и няма да тревожи Запада с прозвището си “най-бедна и корумпирана” просто защото няма да е част от него. Апологети на подобна теория са и западни политици като Льо Пен, Вилдерс а и валонския премиер наскоро изрази подобно мнение – не само за България, но в унисон с Кремъл.
– за употреба вътре в България – в момента тече кампания за реставрация и идеализация на комунистическия режим, като се разчита главно на промиване на мозъците на поколението, родено през 90-те години на ХХ век, което няма спомени и разчита на внушения отвън, т.нар. “паралелна реалност”, създавана в анонимни сайтове, ползващи рекламни снимки от социализма и боравещи свободно с фактите. В следствие на тази мащабна пропаганда широки слоеве от населението не правят разлика между демокрация и тоталитаризъм, права на човека и безправие, просперитет и мизерия. Понятия като добро и лошо се размиват и членството на България в ЕС и НАТО не се разглежда като споделено усилие в защита на общи ценности, а като вид пазар, в който България може (и трябва) само да получава, но не може да дава и да се иска нищо от българите – като солидарност или усилие. Тази пропаганда подкопава членството на България до формално присъствие и създава риск от изолация и изключване от механизма на взимане на решения в Брюксел – нещо, което е цел на Москва, след като не постигна идеята София да играе активна разрушителна роля на троянски кон, какъвто беше началния замисъл.
Следва – мерки за противодействие на руското влияние и пропаганда и засилване на западния информационен поток в Русия.
