Тук започвам една тема, която е актуална от много време, и това се потвърждава и от последната предизборна надпревара, в която нито една партия не повдига тези въпроси:
- На фона на намаляващото население в България, 265 общини, колкото има в момента и в последните 25 години са твърде много. Поне 60 от тези общини към днешна дата не отговарят на критериите за такива като брой население, но въпросът за редуцирането им като брой и обединяването им една с друга е толкова политически натоварен, че едва ли ще го чуете от устата на политик или партиен лидер. Поне 100 от всички тези общини нямат приходи, с които да се самоиздържат и основен работодател в тях е държавата, която дотира общинските администрации. В ред населени места с население две-три хиляди души общината със 15-20 служители е единствения сигурен източник на доходи, а влиянието върху тези общини и преразпределението на отпусканите от тях социани помощи и друг вид плащания, които често са в ръцете на местните власти, е ключов момент в осигуряването на гласове за избори. Окрупняването на няколко съседни по-малки общини в една голяма е парлив въпрос, доколкото това означава и загуба на работа за някои хора, за които това е единствената възможност, освен и местната ревност и ударът по самочувствието – “до вчера си имахме собствен кмет и съветници, сега вече нямаме”. За малко населено място предаването на собствения “суверенитет” и преминаването под шапката на съседен, по-голям град вероятно ще се счита за огромно унижение, заговор и желание на “ония в София” да унищожат “българщината, да прогонят народа и да окрадат всичко”. Всички рационални аргументи в полза на окрупняването на общини и по-лесното разпределение на средства от националния бюджет през по-малко на брой общини ще останат нечути. Дори и същият по обем бюджет за местно самоуправление да се разпределя между 180 вместо 265 общински кметове, администации и т.н., това означава повече пари за реални неща, а не издръжка на чиновници. Разбира се, не е маловажен и въпросът – ако 20-30 човека в малко населено място загубят работата си без реални перспективи да си намерят друга подобна в града или селото в което живеят, това няма ли да доведе до засилване на обезлюдяването? Отговорът на това може да е децентрализиране на много от службите и регионалните им звена, и равномерното им разпределение в страната и извън областните центрове. Е-администрация и е-управление позволяват една териториална дирекция или национална служба да извършва пълноценен документоборот където и да се намира в цялата страна. По подобен начин 28-те области (всяка с областен управител и двама-трима заместници) могат да станат окръзи без “началници”, а областите да се сведат до шест на брой – те и в момента са толкова, но са заменени с евфемизма “регион за планиране”. От правилното управление и съкращаване на ненужни и дублиращи се структури държавата и местните власти само ще спечелят, но няма политик, който да повдигне тази тема. Не и засега.
- Легализация на марихуаната. Никой човек, който се счита за сериозен политик, не смее да подхване темата, за да не бъде моментално очернен от конкуренцията си от целия политически спектър като поддръжник на наркотиците, подкупен от дилъри и трафиканти и т.н. Истината е, че сегашното положение на криминализиране на всякакви упойващи вещества е силно корупционно за служителите на МВР, които трябва да преследват два грама трева както и два килограма кокаин. МВР хаби ограничения си ресурс и отчита успехи в залавянето на тийнейджъри и младежи с марихуана, докато броят на синтетичните наркотици и амфетамините бележи стабилен ръст на употреба и разпространение. Редовно оправдание е и “какво ще каже Брюксел”. В интерес на истината, Брюксел вече 10 години казва неща за правосъдието, от които на малко политици им пука. Обществената вреда от употребата на марихуана е вероятно по-малка от вредите от системна злоупотреба с алкохол, например, но на никой не хрумва да забрани продажбата на водка или уиски. Легализацията на марихуаната може да бъде в няколко стъпки: разрешаването и за ползване по рецепта и продажбата и според медицинско предписание – доказано е благотворен ефект при множествена склероза, както и облекчаване на болките и подобряване при някои онкологични заболявания. Впоследствие може да се въведе лицензионен режим за марихуана – отглеждане, продажба и консумация при условия, подобни на тези за тютюневи и алкохолни изделия. Ако се премахне истерията, ще се установи, че това е далеч по-добър начин за превенция и контрол, отколкото пълната забрана. МВР ще има задача да се бори с наркотици като хероин, кокаин и амфетамини, както и досега. Това обаче е тема, по която няма да чуете нищо на тези избори.
- Правото за притежаване на оръжие – и тази тема не се повдига от политици, а ако бъде повдигната, обикновено се надигат “народни” гласове от типа – “не сме дорасли за това” или “ще се избием”. Ако един човек е дорасъл да гласува за това кой да го управлява, то той със сигурност е дорасъл и да може да притежава оръжие за защита на живота и имота си. И в момента има около 300 хиляди единици късоцевно и дългоцевно оръжие, които са законно притежавани. Отделно от това е оръжието на военни и полицаи. Необходимо е да се опростят правилата за придобиване на оръжие и да се извади преценката за разрешителните от МВР – в момента по усмотрение на местния началник на служба КОС може да бъде отказано издаването или продължаването на разрешително за оръжие. Ако сме честни, повечето от служителите на МВР едва ли биха издържали психо-тест за носене на оръжие, ако бяха цивилни лица. Нужно е да се раздели и притежаването на оръжие на две категории – човек да притежава и държи оръжие в дома си за самозащита (по-либерален режим) и човек да може да носи оръжие (по-затегнат режим). За аргумента “ще се избием” няма какво да се коментира – всяка година българите се избиват и с притежаваните от тях леки коли, но това не е намалило вноса им, или пък някой да се е изказал за намаление на издаваните шофьорски книжки. Това обаче е тема, която няма да чуете през 2017-та година. За сметка на това ще се чуе много за Русия и за санкциите срещу нея, тема, която въобще не вълнува средния данъкоплатец.
