След шумния провал за десницата, наречен Избори 2017, задаващите се протести по повод отлаганото увеличение на вода, ток, парно, което ще е факт от 1 април не на шега, както и водевилът, наречен “Референдум на Слави”, в мене напират нЕкои съображения по повод правилата за провеждане на изборите. За резултатите от изборите ще пиша на 1-ви април, когато ще имаме и повече изявления за коментиране.
– Референдумът на Слави, както стана известен, повдигна някои важни въпроси, които политиците се опитаха да неглижират. Много от тези политици днес вече са безработни, а въпросите с над два милиона гласа ЗА остават все така в сила. Всъщност, само процедурни хватки в закона не позволиха отговорите на тези въпроси да влязат автоматично в сила, макар, че и в този случай имаме прецедент на неспазване – пак с референдум електронното и машинно гласуване бяха обявени за редовни, но така и не се случиха досега.
Въпрос 1 – мажоритарен вот в два тура. Най-важният въпрос – тук всички малки партии, партийки и коалиции са против, защото това ще доведе до двуполюсен модел, с малко ДПС за цвят. Последните многополюсни парламенти с плаващи мнозинства, единични депутати (вид ЕТ), и трикове за поддръжка съвсем не показват, че това е по-добър вариант от двуполюсния модел. В 44-тия парламент пак имаме два полюса – про и анти европейски, и малко свободни агенти между тях. Преход към смесена избирателна система от немски тип ми се вижда удачен вариант. Гласуване на първи тур да отсява три или четири кандидатури с най-висок резултат за даден едномандатен избирателен район (не по-малко от 10% от действителните гласове), които отиват на втори тур. Така, хората ще могат спокойно да гласуват на първи тур, без да се влияят от социология и да се притесняват, че ще им се “загуби” гласа. Ако се загуби, на втори тур имат възможност да подкрепят някой от оставащите. За броя на мажоритарните кандидати може да се приеме примерно 50% от всички депутати. Останалите 50% депутати да влизат с национална пропорционална листа, в която да се броят всички гласове. Така, ако гласуването за мажоритарни кандидати не е дало възможност на дадена партия да вкара депутат, но тя има достатъчен на брой гласове, може да вкара съответния брой депутати от националната си пропорционална листа. Така, няма да има изпълнено с безкрайни пазарлъци редене на листи от партии и коалиции, а и няма да се чудя защо харесвания от мен човек не е в моята листа, а в съседен район. Тук разбира се трябва да се запази преференцията и дори водачът на листа да не е застрахован от изместване.
Въпрос 2 – Намаляване на партийната субсидия до 1 лев. Може да се започне с намаляване на субсидията наполовина, както и ограничаването и до 500 хиляди гласа, нагоре – нула лева. Причината много партии да се “коалират” с БСП и да им дават легитимност например е, че от Позитано 20 им трансферират част от получената субсидия, с което буквално ги купуват. Купуването на гласове е престъпление, а на партийки не е? Може да се определи и някакъв краен размер партийна субсидия за всички партии, влезли в НС, който те да си разпределят – ще е забавно да се гледа боричкането за кокала – буквално. Може субсидията да е коефициент от получените гласове и броя депутати, или пък друга формула, която да гарантира ефективност – всички помним Весела Драганова, която си купи цяла сграда в София, или ГЕРБ, които купиха бронирани коли за лидерите си – това е нивото на политиката в България.
Въпрос 3 – задължителното гласуване. Като наблюдаваме, че някои хора, водени от “патриотизъм”, пречат на други да гласуват, което си е престъпление по НК, честно казано не знам как това кореспондира със мантрата “задължително” гласуване, изговорена от същите тия хора. Би могло задължителното гласуване да се замести с активна регистрация преди изборите, което ще прочисти списъците от “мъртви души”, а гласуването в чужбина да се прецизира. Доколкото тук основния проблем е Турция, то може държавата да вземе проактивна позиция и например да организира извозването на избиратели към България, а не да го оставя в ръцете на Анкара или съмнителни организации. Докато се транспортират към България, на хората може да се провежда разяснителна кампания за избори в България и ЕС, а и това гарантирано ще ги измъкне от лапите на брокери, които им събират личните карти и попълват декларации вместо тях. По отношение на известните на полицията купувачи на гласове (това са 100%) – има достатъчно полицейски и административни мерки, които да ги неутрализират – включително и задържане за 24 часа в поделения на МВР. Въпросът с хората, които са български граждани, но не знаят български език трябва да се реши законодателно – нямат право на глас, хора, които не знаят за какво гласуват. Не е лоша идея и да се въведе общ образователен ценз за гласуване – като за начало основно образование. Не може за шофьорска книжка да се иска образование, а за гласуване – не. Това е отживелица и трябва да се поправи.
