След резултата от изборите, който до голяма степен затвърди процеса на активен полуразпад в дясно, имаме парламент, който се очертава също толкова клиентелистки и нетраен, колкото и предишния парламент. Лявото и дясното на крило на бившата БКП, представени от БСП и ГЕРБ, взеха общо около 60% от подадените гласове, което ще им позволи да играят на управляващи и опозиция. В тази роля те ще бъдат подпомагани от патериците Обединени Патриоти (ВМРО, Атака, НФСБ) и ДПС, които са скачени по остта на национализма точно, както и БСП и ГЕРБ са скачени по остта БКП-МВР-ДС. В цялата ситуация присъства и корпоративно-семейната ВОЛЯ на Марешки, която тепърва ще капитализира дивидентите на ПР-кампанията “евтини горива”.
Ситуацията безспорно е по-добра от предишния 43-ти парламент, където влязоха около осем формации, някои от които се разпаднаха скоро след това. Злополучната учителка Анна Баракова и комиците от групата на Бареков/Ковачки, кохортата на Гоце Първанов и триковете от Реформаторския блок бяха достатъчна подигравка с волята на избирателите, без да броим българската СИРИЗА и нейното лице Велизар Енчев, или театралното разцепление на ДПС на про-руско и про-турско крило.
Лошата новина от отминалите парламентарни избори е, че градската десница и хората, които представляват някакъв тънък про-европейски и образован елит не получиха парламентарно представителство, което може да е добра новина в посока събуждането им и отърсването от илюзиите, в които пребивават дългосрочно. На първо място – добра новина са оставките на Радан Кънев (макар, че той положи огромни усилия да има принципно обединение на десни сили, което да се яви на изборите), Божидар Лукарски (завинаги ще остане запомнен като Трика) и други фигури. Лично аз смятам, че партии като ДСБ, СДС, ДБГ и други кабинетни формации следва да се разпуснат поради факта, че са постигнали целите си – просто са стигнали дъното на своята представителност. Специално за ДСБ, формация която аз съм припознал като своя представител във властта, мога да отбележа, че тя не успя да се отърве от сянката на основателя си Иван Костов вече 4 години. Самият Костов е толкова демонизиран като политик, че сянката му в организация, в която той самият не присъства е определено негатив, от който Кънев не успя да спаси ДСБ. Противно на други мнения, аз не считам, че липсата на обединене между Нова Република (ДСБ+) и партията на Христо Иванов – Да, България, е нещо лошо или вредно. В Да, България виждам много имена, които определено си търсят службица и считаха, че партия с възходящ тренд може да е техния асансьор. Ако партията на Иванов беше попаднала в парламента “от раз”, можеше да се наблюдава роене, цепене и люспене, подобно на ранното СДС. Такъв оздравителен процес е неизбежен и е добре партията да го направи сега – между изборите за 44-тото НС и наближаващите избори за 45-ти парламент. Допирните точки между една центристка и дори лява партия като Да, България с десните партии са в искането за правосъдна реформа и отвоюване на държавата от мафията. Тук са и допирните точки на ДСБ с партии като ДЕОС и Зелените. Затова следва и да се търси тематична коалиция между всички партии и формации, които на тези избори събраха около 300 хиляди гласа, в която да се гони цел – влизане в Парламента, а после всяка партия да гони своите приоритети, наред с общия и най-важен приоритет – правосъдна реформа. Единствения препъни камък ще е подреждането на депутатските листи и разпределението на водачите, което при 7-8 формации с огромно лидерско его може да е проблем. Единственото, което не трябва да се допуска е съмнителни формации като тези на Дани Каназирева, Меглена Кунева и Светльо Витков да се представят като част от подобно обединение.
Тук е редно да кажем и нещо за турските партии – ДПС, ДОСТ и НПСД. Доколкото последната беше част от РБ, преди да завие към османизма, това е още един аргумент за внимателно пресяване на участниците в бъдещи десни коалиции. От друга страна, похвален беше опита на Радан Кънев и другите лидери на РБ през 2014-та да се опитат да интегрират една турска партия при българските, а не да я маргинализират. Тази партия, НПСД на Корман Исмаилов и Касим Дал, обаче предпочете да стане част от османския проект на Ердоган – ДОСТ, в чието лице се превърна бившия лидер на ДПС Лютви Местан. След като Анкара не успя да овладее и да превърне в своя маша ДПС, очевиден е опитът да се вкара чужд вирус под формата на нова турска партия. Самата ДПС си остава мафиотско-бандитска структура, със ясен генезис от бившата Държавна Сигурност. Перфектен вариант би бил този, в който двете турски партии биха се неутрализирали взаимно до степен да не попаднат в парламента. Това не трябва да значи лишаване на турците от политическо представителство, а то трябва да става през българските партии. В този ред на мисли, България трябва да настоява пред Анкара българските граждани в Турция да могат да получават образование на български език, да се отварят български училища и културни центрове, които да приобщават живеещите там хора към България, за да не бъдат те едни приносители на чужда воля през българските си лични карти. Това е дългосрочен процес, а в краткосрочен план трябва да се въведе активна регистрация за избори, както и продължаване на политиката за недопускане на хора, незнаещи български език, да гласуват. Това важи и за живеещи в страната български граждани – човек, който трудно чете и пише, очевидно не е узрял дотам, да ползва политически права да избира и да бъде избиран. Тук визирам и един от общинските съветници на РБ в Пловдив, който произлизаше от циганското гето и трудно сричаше на български, освен че, очевидно проповядваше Шариат в ефир на българска телевизия. На българите мюсюлмани, живеещи в България и в чужбина трябва да се втълпи, че исляма (и никоя религия) не може да се смесва с политиката и образованието и не може хора в България да бъдат принуждавани да гласуват по етнически или верски признак. Не може вторият по големина град в България да зависи от гласовете на ромското си гето, които просто се държат от стотина дилъри на гласове – лихвари, трафиканти и други престъпници, които работят в полза на две етнически партии и получат от тях чадър за престъпленията си по модел от последния четвърт век.
За да се избягват драмите с гласуване в чужбина, трябва максимално бързо да се въведе електронното и гласуването през интернет, разбира се при гаранции, че няма да има манипулиране на гласовете или хакерски атаки. Организацията с автобуси, самолети и т.н. може да се прави и от държавата, която да договаря с лоу-кост авиокомпании и автобусни фирми да пуснат повече полети и курсове от и до България седмица преди и след изборите. Това ще покаже на хората извън страната, че държавата се грижи за избирателните им права и ще ги измъкне от лапите на разни изселнически организации, работещи за чужди държави. В автобусите, наети от държавата, например може да се провежда разясняване на граждански и политически права, както и отделяне на избиратели от техните тартори, които им събират личните карти.
Формацията нарекла се Обединени патриоти излъчи една добра новина – не мина бариерата от 10% и остана в паритетна позиция с ДПС, която от своя страна загуби поне 100 хиляди гласа на тези избори. Фалцетния национализъм и проруския патриотизъм явно губят възходящия си тренд и това ще проличи на следващи избори, ако България не бъде вкарана в спирала на етнически заплахи и катаклизми, за което явно фашизоидите, биещи бабички по КПП-тата много искат да се случи. За много избиратели стана ясно, че патриотизма като професия е същия тип долно занимание, каквото е и политиката като цяло, което е лоша новина за “патреодите”, както са известни тия хора.
Веселин Марешки е поредния бизнес проект, който се промъква в парламента – след Жорж Ганчев, Ковачки, беше ред и на този въжеиграч да капитализира натрупаното влияние и вложените в политиката пари и усилия. Пакетирането на евтини лекарства и горива (колко са евтини и на цената на какво е друг въпрос) с грижа за хората явно е неувяхващ политически модел, когато нямаш нищо по същество като политики в главата си. Комбинацията с обвинения срещу “статуквото”, “монополите” и “международното положение” по принцип също помага, особено ако държавата действително е пленена от мафиотски кръгове и монополи.
Един детайл за финал – над 10 избрани депутати се отказаха от местата си в парламента, в добавка на това, че водачи на две листи до последно решаваха “откъде да влязат” за да направят подбор на хората си в парламента. Това показва, че често знакови фигури се използват за водачи на листи (като Хасан Азис в Кърджали, Бойко Борисов в София и Томислав Дончев в Габрово) за да дръпнат гласове мажоритарно, а после сработват пропорционални схеми и договорки за влияние, което може да се нарече анти-вот или манипулиране на вота на избирателите. Хора, избрани с преференциален вот, вкл. и “ефекта 15/15”, и после притискани да се откажат от местата си в парламента, е проява на беззаконие и това трябва да се знае.
