Напоследък често ми попадат разни хора, които кръщават екстремистките си възгледи либертарианство и подобно на комунистите, обявяват вижданията си за крайна точка и върхово постижение на цивилизацията. Ключов белег на тия убеждения е, че Н.В. Пазарът (и неговата невидима ръка) знае всичко за човешките нужди, потребности, желания и как те да бъдат удовлетворени в максимална степен. Ако за нещо няма търсене на пазара, или пък търсенето е малко, то това нещо не следва да се произвежда. Държавната намеса и регулации трябва да изчезнат като вредни за пазара и неговата всемогъща сила
Последния повод на либертарианците да надигнат вой и плач са плановете на някакви неясни руско-грузински инвеститори да построят небостъргач до Южния парк с главния мотив “София има нужда от нови сгради”. Това, както и обвинения към хората, които защитават правото на останалите жители на Хладилника да живеят в непретоварена и замърсена среда са основните аргументи да се подкрепя това крещящо нарушение на регулациите за проектиране и строеж. София има нужда на първо място да поддържа в нормален вид досега построените си сгради и особено тези от тях, които са архитектурни паметници. София има нужда да опази парковата си среда и горския фонд непокътнати и дори да ги увеличи. Ако София има нужда от нови и високи сгради, то логично място за тях е остта Изток-Запад или Цариградско шосе – бул. Тодор Александров. София не е Хонкконг, Токио или Ню-Йорк и разположението и в котловина между две планини следва да се отчита от архитекти, урбанисти, инвестититори и всеки човек, който има повече съзнание за това, което се случва около него.
В случая със строителството и регулациите най-ярко проличават и слабостите на модела “пазара се саморегулира и няма нужда от външна намеса”. Ако пазара беше движен само от парите на българите, това може би щеше да е вярно. Но когато има натиск от пари на външни сили (дори не става въпрос за спекулативни инвестиции, а за външни и враждебни сили), които изкупуват земи и инфраструктура с цел да установят господстващи позиции и да влияят на вътрешната и външната политика на България, тогава уравнението с Пазара просто не работи. В либертарианската идеология принципно не се взима под внимание нищо друго, освен желанието на даден човек и на обществото като цяло да забогатява. Тук не се отчитат геополитически стремежи и желания на диктатури, от типа на Турция или Русия, при които нито един от принципите, които пораждат едно либертарианско общество не е налице. Нуждата от сигурност, която да гарантира някаква макроикономическа рамка, в която отделните индивиди да реализират своите желания за печалба, се постига с големи инвестиции на държавата в отбрана – нито един либертарианец не е в състояние да отговори как държавата не трябва да се меси в нищо и да може да се организира качествена отбрана.
По подобен на отбраната начин стоят и нещата с образованието и здравеопазването – принципът “ако искаш да си здрав и образован, плащай си” е валиден, но в определени рамки. Всеки човек трябва да е ангажиран (финансово и всякак) със собственото си и на близките си здраве и образование. Но ролята на обществото и държавата е все пак да се изградят такива системи на здравеопазване и образование (системи значи цяла взаимносвързана верига, а не отделни лекари, болници и/или училища), които да дават максимален достъп на хората до тях при оптимална и за двете страни цена. Смисълът на това нещо е прост – за да може един човек да е максимално пълноценен в това, което прави, трябва да има базова сигурност, че нещата с него и с близките му ще са ок. Не парите и пазарът са единствен измерител на това кой трябва и може да получи качествено образование и лечение – последните 30 години дават достатъчно примери за обратното.
Дори, ако подходим с либертарианска логика, гражданите на една страна са нейния единствен и най-голям капитал – това е и причината Тайван да е по-богат от Китай, Северна Корея да е по-бедна от Южна Корея и руснаци да създават в САЩ неща, които не могат да създадат в Русия. Оттук следва, че грижата за създаване на здраво и образовано население и поддържането му в добра форма максимално дълго време всъщност е грижа за единствения значим капитал на всяка една държава. Инвестиция в бъдещето.
Ако се върнем на казуса с небостъргачите и строежите, теоретично погледнато, винаги ще има паричен (пазарен) натиск за застрояване на всяко останало зелено петно в града, с мотива – една сграда повече или по-малко не е толкова важна. С този мотив, цял квартал като Лозенец се раздели с малките къщи и се сдоби с блокове на 7-8 етажа – при непроменен размер на улици, водопровод и канализация, и при увеличено натоварване за електропреносната мрежа. Дори и да приемем, че пазарът решава, то регулация по отношение на урбанизацията трябва да има и да не се допуска промяна на ПУП и вкарване на терени в регулация с корупционни схеми. Регулациите трябва да гарантират, че пари от мръсни сделки няма да се препират в строителство и недвижими имоти.
И последно – защо са нужни регулациите? Защото регулациите, които определят докъде се простира пазара, определят и до каква степен е защитен обществения интерес. Какво е обществен интерес? Друг път.
