Сагата “нов изтребител за българската армия” влезе в пореден рунд след като комисия на МО избра от предложените варианти за изтребители офертата за единствения де факто новопроизведен самолет – шведския Gripen. Вариантите бяха – втора ръка F-16MLU от Португалия с логистичен пакет от САЩ, Eurofighter Typhoon Tranche 1 втора ръка от Италия с предложени модернизации и нови шведски Gripen.
Дежурните форумни разбирачи, журналисти на военна тема, фейсбук лидери на мнение започнаха ожесточени спорове по въпроси, за които много от тях разполагат с оскъдна информация, а някои и с оскъдни възможности да осмислят и разберат тази информация.
– първи въпрос – не е ли твърде много 8 изтребителя за 1.5 млрд. лева? Много е, но не се знае дали това е цената, която ще се плати (това е рамков бюджет), както и не се знае какво точно влиза в пакета 8 самолета, наземно оборудване, въоръжение, гаранционна поддръжка и обучение на летателен и технически състав, както и предоставяне на оборудване за поддръжка и ремонти в авиобазите. Доколкото не е ясно колко и какво идва с всеки самолет, всякакви сравнения са неточни и произволни. Дори и Чехия и Унгария, които експлоатират Gripen вече десет години (Чехия на лизинг срещу гарантиран брой летателни часове на самолет, а Унгария е закупила изтребители) са ги придобили при различни от България условия. Напълно е възможно да се договори “политическа” цена и в замяна на гаранции, че България ще поеме еър-полисинг над Македония и/или Албания (например) или други ангажименти за активно присъствие в Черноморската зона, може да получи много по-добри условия за тези 1.5 млрд. лева. Но ако София се държи като руско троянско магаре и излъчва към Брюксел примиренчески сигнали за сваляне на санкции, естествено е, че българската оферта ще получи и съответно (пренебрежително) отношение.
– втори въпрос – не може ли да купим руски самолети, руснаците дават добри оферти за Су-30МКИ и МиГ-35 (модернизирана версия на МиГ-29). Не може, поне докато сме в НАТО. Текат опити за изваждане на България от НАТО и ЕС и смяна на геополитическата ориентация на страната и конкурса за нов изтребител е добър повод руското лоби да покаже мускули, да обяви на местните си поддръжници, че правителството в София избира най-лошата оферта (априори руските оферти са най-добри) и да раздуха малко истерия. Но никоя държава не купува оръжие от своя потенциален противник, а Русия е обявила България (като част от НАТО) за такъв. Освен това, руските оферти като първоналачална цена са ниски главно с рекламна цел – руски самолети не са купувани в Европа вече близо 25 години и за Москва евентуална продажба би се отчела не само като геополитически, но и като чисто рекламен и търговски успех. Проблемите с руските компании идват в процеса за експлоатация и основните ремонти, които са на цена, която определи Росвооружение, концерна МАПО МиГ или пък Кремъл. За сведение – Сърбия получава “подарък” от 6 изтребителя МиГ-29 втора ръка (консервирани руски или беларуски машини), за чиято модернизация ще плати около 250 милиона евро – средно по 40 млн. на машина. Нови западни изтребители идват с гарантиран жизнен цикъл от 8000 часа и се експлоатират по състояние, повечето инспекции се правят на място в базата, докато руските самолети се нуждаят от инспекции в завода-производител на всеки 500 часа и основен ремонт на планер и двигател на всеки 1500 часа нальот, които не са включени в цената. Това са само два от многото детайли, когато се говори за цена на самолет. Съвсем малък детайл е, че нито един руски самолет няма интегрирани системи за опознаване “свой-чужд”, авиониката и въоръжението не са съвместими с НАТО-вските стандарти и това е причина българските ВВС 13 години след приемането на България в пакта да не са изцяло оперативно съвместими с тези на съюзниците. Изявленията на руснаците, че ще интегрират всички системи в руските самолети са смехотворни – никоя западна компания няма да им даде достъп до секретни радари, авионика, въоръжение и системи свой-чужд, а ако тези системи се интегрират извън Русия, руснаците ще свалят гаранциите и сертификата за годност от самолетите – казуса Полша. Казано накратко – България не може да купи руски самолети, просто защото няма полза от тях.
– трети въпрос – тия 8 машини са малко и без друго, няма смисъл да се харчат толкова пари за тях, ако с тези пари могат да се оборудват две или три бригади на сухопътни войски, или пък да се купят корвети за ВМС или нещо трето (транспортни самолети или щурмови хеликоптери например). Служители на МВР пък сериозно поставят въпроса за какво е въобще оръжие за армията, след като “няма да воюваме с никой”, а МВР има нужда от пари, за да “пази границата”. Подобно виждане е късогледо и не бих го коментирал, ако не беше широко разпространена заблуда. Една от причините да се поддържа силна армия е за да не се воюва – армията е силен стопиращ фактор, както знае Швейцария и както научи и Украйна, която трябваше да изгражда армия де факто от нула след руската агресия през 2014г. Желанията на отделни видове войски да се докопат до ограничения финансов ресурс са разбираеми, но не следва да се толерират на ниво държавно управление – армията се състои от ВВС, ВМС и СВ и всеки от тези компоненти е важен за сигурността на страната. България е по-голяма като население и територия от половината си съюзници в НАТО и няма да е логичен отказът на държава на източния фланг на пакта да се откаже от морски или въздушен компонент и да започне да развива само сухопътни сили, които изглеждат най-евтини за изграждане и поддръжка. Невъзможността на Литва, Латвия и Естония да извършват самостоятелно патрулиране и охрана на въздушното си пространство поставя другите членки в затруднена ситуация да ротират ескадрили за тяхната защита, подобен казус в Черноморския район би поставил въпроса (за радост на московското лоби) – а какво търси всъщност България в НАТО? Всяка страна в пакта има задължение да гарантира като минимум изцяло или в по-голяма степен своята защита и да придава стойност за общите отбранителни усилия – България е очевидно, че не се справя с това, главно заради неефективно харчене на парите за отбрана, както и заради недофинансиране – прословутите 2% от БВП за отбрана. Ако България започне да купува по 8-12 машини на десетилетие (в последните близо 30 години не е купен нито един изтребител), то след 2030г. страната може да има напълно адекватен авиационен компонент от около 36-40 машини и 60-80 пилоти, които летят редовно и ритмично по около 250 часа годишно. Това е правилна и разумна инвестиция в отбрана.
– четвърти въпрос – нямаме ли по-важни разходи от това да наливаме пари за оръжие? Да, имаме. И винаги ще имаме, особено ако гледната точка е различна – лекарите логично искат повече пари за здравеопазване. учителите – за образование, артисти и художници – за култура. Тук е ролята на на държавата и институциите да направят информационна, разяснителна, ПР или дори маркетингова кампания, която да разясни на обществото каква е ролята на армията в ХХI век. Армията е била и си остава аргумент и инструмент във външната политика и дипломацията, дори и когато не воюва. Дори само с наличието на силна армия, дипломатическите и политическите ходове на една държава стават по-сериозни и заслужаващи внимание. Това са базови истини, които са непознати за 80% от населението, попадащо в категорията електорат. Една държава, която бива нападната и окупирана от чужда сила (както България през 1944г., Кипър през 1974г. и Украйна през 2014г.) бива лишена освен от право да взима решения за бъдещото си развитие, но и от право да се разпорежда с парите в бюджета си. Гражданите на Крим, които възторжено се поддадоха на руската пропаганда и поискаха по-високи пенсии, заплати и т.н., бяха информирани лично от премиера на окупаторската държава, че “пари няма”. Цената на окупацията и разрушенията в Северен Кипър и Източна Украйна са несравнимо по-големи от това съответната държава да поддържа адекватни въоръжени сили, които ако не стопират изцяло външна агресия, то поне вдигат неимоверно цената за агресора.
Окупацията на България от СССР през 1944г. излиза напълно безнаказано за агресора, чиято пропаганда е успяла да проникне в обществото и да разложи съпротивителните сили на голяма част от него, в добавка към това, че Англия и САЩ де факто предават българите на Сталин. Нещо повече, България е принудена да плати за окупацията си – в жито, злато и долари, които са де факто ограбени от руските войски, нападнали България. За разлика от случая в България, СССР претърпява огромни щети в опита си да окупира Финландия и макар и да анексира около 1/3 от страната, не успява да сломи съпротивата и да я окупира изцяло. Разликата между Финландия и България като резултат от окупация и липса на окупация е видима с просто око и днес. При Финландия има липса на чужда окупация през втората половина на 20 век, което е причина тя да е една от най-богатите европейски страни. Финландия нито за момент не е спирала да развива и финансира армията си, в момента се обсъжда и вариант за членство в НАТО.
Давам примери с Русия и Турция, защото това са двете авторитарни диктатури, които пряко застрашават геополитическата ориентация, териториалната цялост и независимостта на България в ХХI век. Дори и ако се абстрахираме от миналото (макар, че историята трябва да се знае, за да не се повтаря) то е повече от очевидно, че Анкара и Москва имат спрямо София амбиции за влияние, които надминават всички граници и изискват и силен военен компонент на дипломацията и политиката на София срещу подобни диктатури. Дори и да не сме в състояние да победим и отблъснем самостоятелно руска или турска агресия в близко или средно бъдеще, фактът, че има съпротива и противодействие ще е силен аргумент за това да искаме помощ от съюзниците си. В противен случай ще научим урока на Украйна, която след като предаде без бой Крим на окупаторите, получи нова агресия в Донецк и Луганск. Ако не бяха спряни там, днес руските окупатори вероятно щяха да “освобождават” Лвов и да стоят на полската граница. Това са уроци от историята, които украинците научиха по трудния начин. През цялото това време, руската пропаганда не е спряла да твърди, че всъщност Русия е жертва на агресия и предстоящо нападение от страна на НАТО. Тази пропаганда, под формата на миротворчески послания и вопли “ама срещу кого ще воюваме” си пробива път и в България от платена агентура и полезни идиоти (термина е на В.И.Ленин), които целенасочено стопират и провалят превъоръжаването на армията. Това просто не бива да се допуска.
