Събитията в Македония се развиват по сценарий, който отвреме-навреме изглежда хаотичен, но всъщност отразява една тенденция на прекрояване на зоните на влияние и на границите на Балканите. Тук на първо място трябва да се отбележат действията на Русия, която преследва ясни и точно формулирани цели в региона – 1. спиране на разширяването на ЕС и НАТО и 2. Изваждане на страни членки от тези два съюза (на първо място България). Това би представлявало огромен военнополитически успех за Кремъл, доколкото ще успее да покаже на гражданите си, че може не само да окупира съседни страни, но и да влияе на събитията в такива, които макар и формално, се намират в лагера на врага. Русия не е в състояние да предложи никакъв привлекателен социално-икономически и културен модел и всъщност е обикновен потребител на стоки, услуги, технологии и идеи от Запада, въпреки всичките си напъни да се покаже като уникален цивилизационен център и лидер на половината свят. Точно затова, формално излизане на държава от ЕС и НАТО и заявено намерение да влезе в някакви съюзни отношения с Москва е основна външнополитическа цел, при това с кратък хоризонт. Кратък, защото парите на режима на Путин свършват и крепостните започват да се бунтуват. Затова и всякакви силови действия във и по периферията на Балканите, които биха дестабилизирали България, са добре дошли.
Руските разведки добре знаят, че Македония е пресечна точка на интересите и потенциална конфликтна зона за всичките си съседи – България, Албания, Гърция и Сърбия. На първо място – гръцкото вето за НАТО и ЕС, макар и наложено след спор за името на държавата, идеално устройва Москва и съм сигурен, че Атина получава дипломатическа подкрепа и натиск да не вдига ветото. Това вкарва Македония в задънена политическа улица, резултатът от която е видим ясно – де факто циментиране на един режим, който гротескно прилича на този в Кремъл. Вътрешно-политическите и етнически сблъсъци в Македония са широко желани в Москва, доколкото биха вкарали в нов потенциален конфликт Албания срещу останалите съседи на Македония, ако албанците решат да федерализират страната или да обявят някаква паралелна, трета албанска държава в районите с тяхно мнозинство. Ако в конфликта се намесят от една страна Сърбия и Гърция, то би се случил идеален вариант на конфликт между страни членки на НАТО, което ще вкара автоматично в него и Турция, като провъзгласил се защитник на мюсюлманите на Балканите. Намеса на България изглежда неизбежна – ако не на държавно, то на ниво доброволци, които биха отишли в Македония да бранят главно идеите си за нея – както и в началото на ХХ век. В България почти никой не симпатизира на нито едното от двете крила на УДБА, които доминират в парламента в Скопие – ДПМНЕ и СДСМ, но и никой няма да приеме лесно идеята държавата да се парцелира и Охрид да попадне в чужди ръце. За България идеален остава вариантът Македония да се запази като единна и независима унитарна държава на живеещите в нея българи и албанци. За целта е нужно обаче тотално прочистване на сегашния удбашки “елит” – главно групировките около Груевски и Заев. Албанските престъпни кланове също трябва да понесат отговорност за престъпленията си – цели райони например не плащат данъци на хазната в Скопие, протежирани явно от албанските групировки в Собранието на РМ.
Русия разчита на Сърбия и негласно поддържа териториално разширение на юг като компенсация за Косово, за да бъде установена обща граница между Сърбия и Гърция и да бъде съживена старата православна проруска и антибългарска ос Атина-Белград. За България подобен сценарий е възможно най-негативния, доколкото логично всеки съюз на Гърция и Сърбия е анти-български. Всички сръбски аспирации към Вардар следва да се стопират незабавно и Белград да получи ясно послание, че след Косово, може да загуби и Войводина и Поморавието, ако не усмири шовинизма си. Гърция следва да бъде осветена като проруска и анти-европейска държава на Балканите, което би извадило Атина от удобното гнездо на европейски храненик, за който всичко е позволено. Силните страни в ЕС и НАТО следва да са наясно с деструктивните действия на гърците и българската гледна точка да получи повече отзвук. На първо място – Македония няма никаква причина да отстъпва пред Гърция за името си, поради факта, че Гърция няма никакви исторически, политически и други права над този етноним и топоним. Това, че Гърция владее Егейска Македония не е основание да претендира за името на цялата област.
Интересът на България е Македония да се присъедини към НАТО и ЕС след като подпише дълго отлагания Договор за добросъседство и приятелство с България и се откаже от античкия шовинизъм, който ще отпадне неминуемо с края на сегашната влада. Ако Македония не може да се запази като независима страна, България следва да работи за обща граница с Албания западно от линията Скопие – Струга. Албанския шовинизъм не е толкова страшен за българските интереси, доколкото албанците нямат сила да постигнат целите си (военна, политическа и икономическа) и повече като проводници на влиянието на САЩ и/или Турция. В този ред на мисли ролята на България е да прекъсне подкрепата на САЩ за бъдеща Велика Албания като контрапродуктивна. Статута на Косово може успешно да се използва като фактор в отношенията на София с Тирана и Белград и да се покаже на албанците, че с аспирациите си към Скопие може да загубят Прищина. Сръбските аспирации към Босна могат да получат негласна подкрепа от София само при ясно заявен отказ на сърбите от повторна окупация на Македония и признаване на доминиращ български интерес там. По отношение на Гърция може да се ревизира подкрепата за гръцкия въпрос в Кипър, ако Атина продължава да стопира Скопие към НАТО и ЕС. Ролята на Турция на Балканите следва да се неутрализира чрез активизиране на кюрдския фактор и засилване на двустранното сътрудничество, при активизиране на ролята на ЕС в диалога София-Анкара. Хората около Ердоган трябва да разберат и да усетят, че всяка тяхна намеса на Блаканите ще среща силен отговор от Брюксел, който най-лесно и болезнено ще бъде усетен на икономическо ниво. България трябва да изисква създаване на европейска армия, като противовес на турските и руски аспирации към Балканите.
От съществено значение е да се извади Сърбия от коловоза на руските имперски амбиции, които виждат около Белград някаква нова мини-Сърбославия, която да бъде изградена в бъдеще и която да е в противовес на разширяването на ЕС и НАТО. На това България трябва да се противопостави с всички средства. Действията на Русия на Балканите могат да се характеризират само като държавен тероризъм и един от белезите за това е несполучилия опит за преврат в Черна Гора. Подкрепата за режима на Груевски, който е на практика несменяем, може да се характеризира само като поклаждане на етническото и политическото напрежение с цел ескалиране на конфликт. Сирия и режимът на Башар Асад е явен пример докъде може да стигне Москва в преследването на интересите си – нито едно военно действие и дестабилизация не са изключени.
