F като фиаско

Сагата с новия изтребител за ВВС щеше да е комична буря в чаша вода, ако резултата от нея не бъде окончателно погребване на този род войски и способността на България да пази небето си, да има свой сектор отговорност на Балканите (примерно Македония и Албания, а заедно с Хърватска и Черна гора и Босна) и в Черноморския регион. Отчетливата кампания “да купим F-16 на 30 години, защото са американски” е жалка и унизителна. За военните, за данъкоплатците, за мислещите хора. Досега като рупори на тази кампания са се откроили Илиян Василев (който ме блокира във Фейсбук, след като споделих един от нелепите му статуси по темата), Алекс Алексиев, който заяви, че “покупката на Грипен обслужва Путин”, медията на Ивет Добромирова Терминал3, където в прав текст беше спусната опорката-лъжа, че “Грипен не били съвместими с НАТО и нямали бойна история”, както и бившият президент Росен Плевнелиев, който също компилира горните мисли в свое интервю, за да атакува избора на нов изтребител. Илиян Василев и Алекс Алексиев получават финансиране за НПО-проекта си БългарияАналитика от Америка за България и понякога според мен просто се престарават в желанието си да са полезни. Иначе анализите им за Русия и отношенията и със Запада и НАТО в голямата си част са абсолютно точни.

  1. Конкурс за изтребители няма. Изборът между много стари португалски F-16 MLU (30-годишни), по-малко стари италиански Eurofighter Typhoon Tranche 1 (на около 10-12 години) и новопроизведени шведски Gripen всъщност не е избор. Само НОВИ самолети си заслужават да бъдат обсъждани като перспектива. С Ф-16 след точно десет години ВВС ще са в позиция, в каквато са и днес с МиГ-29. Според мен Еврофайтър отговаря най-много на изискванията, ако беше от новите Tranche 2, но там цената очевидно е непосилна и затова опцията нов самолет се изпълва само от Грипен – изтребител с ниски експлоатационни разходи, лесна поддръжка (в сравнение с изключително капризните откъм наземно обслужване F-16, които изискват цялостна замяна на наземната инфраструктура) и дори намален брой нужни техници на щат в сравнение със сегашното положение с руските машини. Най-важното – Грипен дава хоризонт на експлоатация от 30-40 години.
  2. “Грипен не е съвместим с НАТО”. Това е поредната безсрамна лъжа, която има за цел да оправдае пропиляването на 1.5 млрд. лева, като просто се закупи нещо, а за употребата му после никой не мисли. Чехия и Унгария са пълноценни членки на НАТО и експлоатират Грипен успешно вече близо десетилетие. Швеция е страна от ЕС, която има дългогогодишни успешни проекти с НАТО и подобни изявления, освен обидни за шведите, са и откровено малоумни. Тезата, че нашите съседи Румъния, Турция и Гърция експлоатират Ф-16 и затова трябва и България да застане в редичката ползватели също не е особено аргументирана – румънците в областта на отбраната и ВВС често имат екзотични решения – пример е парите, които похарчиха, за да превърнат старите си МиГ-21 в проекта LANCER.
  3. Ако идеята за покупка на изтребител не е ВВС да водят пълноценна подготовка, армията да може да пази небето и да допринася за общата европейска сигурност, а просто да се плати рекет на най-големия пазач-пъдар, тогава може просто да преведем 1.5 млрд. лева/евро в посока Федералния Резерв на САЩ, срещу гаранции и присъствие на американски изтребители на Балканите. Доколкото външната политика на САЩ е непредвидима напоследък, ще следим развитието в Туитър. Там можем да научим, че Тръмп е аутсорснал южния фланг на НАТО на Ердоган, например.
  4. Понякога си мисля, че с подобни лобисти на САЩ, Путин и Кремъл могат само да са доволни – те усърдно работят да превърнат НАТО в очите на българите в организация-посмешище, а имиджа на Вашингтон като надежден партньор сериозно страда от кампанията “вземете скрап вместо самолети”. Да се каже, че покупката на Грипен е в полза на Путин е пример за подобно малоумие, което освен всичко друго е и обидно за интелекта на читателите. Най-малкото, Швеция (страна от ЕС) предлага опции като офсет, лизинг и междудържавен договор, докато вариантът със янките според запознати е – парите веднага – “кеш, брой и на ръка”. Всичко това разбира се е неофициално – цени, опции на придобиване и т.н.

България следва да започне преговори за покупка или десетгодишен лизинг на 8 машини Грипен веднага, доколкото времето за мотаене е приключило. Едновременно с това трябва да бъде обявен конкурс за една изтребителна ескадрила от 18 многоцелеви самолети (14 едноместни + 4 двуместни), на който да избере между най-добрите оферти за НОВИ машини. Срокът на доставка на новите машини следва да е около 2022-25г.

България следва да заяви желание и да демонстрира капацитет да поддържа активно сътрудничество със останалите страни-членки на НАТО, както и усилия в изграждането на армия на ЕС. Поемане на air-policing над Македония (с твърда и последователна подкрепа за прием и интеграция на Скопие в НАТО и ЕС) и Албания, съвместни оперативни съединения с техните армии, плюс служба на техни пилоти в българските ВВС е идея за сътрудничество, която следва да се осмисли. Може да се помисли и за възстановяне на авиобазите Балчик, Равнец и Добрич, които да се ползват заедно с други съюзници от НАТО и да покажат надежден принос на България в Черноморския басейн, както и например засилване на сътрудничеството с Грузия. Действия в тази посока могат да убедят съюзниците, че София е надежден, а не формален член на Алианса, и биха дали основания да се търси междудържавен договор за покупка на самолети на политическа цена. А и не само самолети – армията има нужда от нови машини на пехотата, танкове, системи за ПВО и други проекти, които също чакат реализацията си.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.