Формулата 2+2

Македония и Молдова до голяма степен си приличат. И двете са независими държави от началото на 90-те години на ХХ век, имат горе-долу еднаква територия и население, и в двете за сравнително кратката им история са преживели военни конфликти – Молдова с Приднестровието 1991-1992г., Македония с албанците през 2001-ва година. И двете страни формално се стремят към членство в ЕС, имат проблеми с върховенството на закона и засилващото се влияние на Русия, уморени са от дългото чакане на неясна европейска перспектива.

И двете страни имат по един по-голям близък съсед, член на НАТО и ЕС, с който поддържат сложни и противоречиви, но близки отношения. За Македония това е България, а за Молдова – Румъния. И молдовците и македонците имат възможност да станат граждани на ЕС, като се признаят за румънци и българи. За много хора в Румъния и в България, Молдова и Македония са исторически, географски и етнически части от техните страни, които са били откъснати от тях в миналото и в бъдеще ще се обединят. Доколкото присъединяването на гореизброените четири страни към ЕС е най-добрият и удачен вариант за обединение не само помежду им, но и с всички европейски страни, то София и Букурещ имат обща цел и интерес.

  1. На първо място – откъсване на двете страни от проруската орбита (в Македония и просръбска) и обръщането им на Запад. За това е нужна подкрепата на целия ЕС, а в случая с Македония и преодоляване на гръцките обструкции. Подкрепа на Румъния ще е важна, доколкото гръцките претенции за изключителност в ЕС са и доста прекалени. Същевременно Румъния, която се чувства свързана с малцинството от власи, арумъни и др. би могла да окаже и положително влияние върху македонските антични блянове, а България да окаже положително влияние върху гагаузкото и българското малцинство в Молдова, като положи усилия да ги откъсне от русификацията и да успокои страховете им от румънизация.
  2. Четирите страни могат да формират един по-тесен съюз в политическата, икономическата и военната област, който да приобщи Македония и Молдова към Европа преди те още да станат формално членове на ЕС. Подобно нещо в ЕС е Бенелюкс, съюза между Белгия, Холандия и Люксембург. Такъв четворен съюз би успокоил и страховете на Македония и Молдова от това, че ще бъдат “погълнати” от България и Румъния, ако се подходи към двустранно сближаване, а не четиристранно. В ЕС вече има и подобен прецедент – ГДР стана член на ЕИО след като се обедини със Западна Германия.
  3. Подобен сценарий разбира се поставя големи изисквания към Румъния и най-вече България за постигнат по-висок икономически растеж, институционално укрепване и върховенство на закона, за да престанат да бъдат “черните овци” на ЕС и да предложат привлекателен политически, социален и икономически модел, който явно и безапелационно да ги отличи от страните на Балканите, които не са в ЕС. В момента тази разлика не е особено добре видима.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.