Футболната война

Тук няма да пиша за футбол – никога не съм писал, няма да започна и сега за “магията на коженото кълбо”. Тук ще говорим за две държави, които през 1969-та година водят война със самолети от Втората Световна Война. Държавите са Хондурас и Салвадор, а самолетите с които воюват – FU4 Corsair и P-51 Mustang. Четвърт век след края на ВСВ две латиноамерикански държави използват във войната помежду си американски витлови самолети, закупени от САЩ втора ръка. Хондурас като територия е колкото България, а Салвадор е малко по-малък от Македония – и в двете страни населението е съставено почти изцяло от испаноговорящи метиси, а причините за войната са дълбоки противоречия между двете страни, които ескалират избухват по време на квалификационен мач за Световното първенство през 1970г. Нека припомним, че по същото време американската авиация воюва във Виетнам с реактивните F-4 Phantom, а Израел по време на Шестдневната война на практика пренаписва учебниците за въздушни боеве в реактивната ера.

F-4 Phantom over Vietnam

Дотук приликите между Балканите и Централна Америка изглеждат повече външни и повърхностни, но по отношение на авиацията комичната ситуация се повтаря – ако днес България трябва да води бойни действия с някой, то авиацията ни ще е също толкова адекватна на реалността, колкото и тези на Хондурас и Салвадор. В същото време, авиациите на нашите съседи и съюзници в НАТО Гърция и Турция са напълно съвременни и боеспособни, а Румъния също отделя значителни ресурси за превъоръжаване. Този хроничен дисбаланс продължава твърде дълго време и сегашната ситуация, в която САЩ се опитват да пробутат на съюзника си България самолети в края на експлоатационния им цикъл е показателен главно като това как във администрацията на Тръмп разглежда НАТО – главно като търговско дружество за дистрибуция на американско оръжие. Доколкото отношенията на България с Вашингтон са комплексни и част от тях ще е трансфера на оръжие и военни технологии от свръхмощен съюзник към такъв с незначителни възможности. В това от гледна точка на САЩ няма нищо лошо, въпросът е доколко интересът на България е да бъде Хондурас в 21 век на място като Балканите. Всякакво оръжие, което се купува за България трябва да бъде ново и модерно, с максимално възможности да се поддържа и ремонтира в България. За това България трябва да се насочи към сътрудничество с държави, които нямат такъв явен превес над нас и възможности да притискат държавата и обществото по всевъзможни начини. Швеция е такава държава, с която може да се сключи междудържавен договор за покупка не само на изтребители, а и на друг тип въоръжение за българската армия.

Последните новини са окуражаваща стъпка в тази посока. И ни отдалечават от бъдещи футболни войни. Все пак отзивите и начинът, по който премиерът Бойко Борисов коментира нещастния случай с хеликоптера Panther на ВМС, не дават оптимизъм за това, че той е разбрал функциите и смисъла на едни пълноценни ВВС като компонент от боеспособна армия. Но като се има в предвид, че военния министър и коалиционен партньор сериозно си мисли за връщането на наборната служба, може би Борисов не е единствения, който не е в час. Може би и нивото на Хондурас е твърде високо и армията ще придобие основно парадни и церемониални функции.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.