Колко може да деградира едно управление?

Лъчезар Иванов – Лъчо Мозъка, Емил Димитров – Емо Фаса, Михаил Миков – Мишо Бирата, Искра Фидосова, Филип Златанов. Ако помните тези имена, значи помните почти цялата история на ГЕРБ – такава, каквато е.

Последния случай, в който почти анонимен за широката публика добрички депутат от мнозинството беше осветен от прокуратурата, заради изнудване на производител на луканки и суджуци, можеше да е комичен, ако не е трагичен. Такива случаи вероятно има много, вероятно повечето известни на прокуратурата, ДАНС и МВР, така че защо точно сега и защо точно “Суджукгейт” се извади наяве – отговора е прозрачен. Трябваше нещо пикантно и глупаво, което да отвлече вниманието на електората от скандалния обвинителен акт за КТБ. Скандален главно заради липсата на няколко имена в него.

Да се върнем на комичната история със суджука и да я погледнем заедно с няколко други подобни случая. Депутатът Лъчезар Иванов, известен с подигравателното си прозвище Лъчо Мозъка, дадено му от колегите му, става депутат от ГЕРБ благодарение на личното си познанство с лидера на партията Бойко Борисов, чийто личен лекар е. След това Иванов започва да използва поста си на депутат и връзките си с Борисов за да оказва натиск срещу журналисти, и се забърка и в една комична инсценировка с корупционен привкус – случая ” модна къща Клаус Барби”, организиран от БТВ. На Борисов му омръзна имиджа му да се подронва по подобен начин и уволни лекаря си. Друга подобна фигура е Искра Фидосова, която през 2009г. беше избрана за депутат от Монтана и със скромен юридически опит на провинциален нотариус оглави цялата законодателна дейност на парламента. Одиозната фигура на Фидосова изплуваше във всевъзможни лобистки скандали, но краят и на политик дойде, когато след изборите за парламент през 2013г., ГЕРБ спечели, но остана в опозиция. Малко след това при обиск беше открито тефтерчето на тогавашния шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в което той чинно си беше записвал кой да бъде “ударен” и кой не. Самият Златанов по мои преки наблюдения и свидетелства на хора, работили с него е човек с много скромен интелект, тъй че е напълно възможно заради това да е избран на поста, който е заемал, и съвестно си е записвал всичко, което са му казвали началниците му. Понеже е бил неспособен на дълбоки мисловни процеси, записките имат съвсем схематичен вид – да се удари, да се бави, да се чака. Там изплува и после удобно беше потопено в мъгла и името на Делян Пеевски, прословутия Д.П., преправен на 10 от веща прокурорска ръка. Този скандал рязко сложи край на политическата кариера на Фидосова, но моделът “да се удари, да се бави, да се чака” остава жив и до днес. Гриша Ганчев заяви в прав текст, че проблемите му със закона са заради желанието на управляващите от ГЕРБ да сложат ръка на бизнеса му със захар. Ганчев би се сдобил с присъда вероятно още през миналия век, преди да стане мастит бизнесмен, но удобното вадене и прибиране на дела срещу определени хора е начинът на прокуратурата да участва в преразпределението на БВП. Всички бизнеси и бизнесмени, и особено тези с производство на храни, напитки, цигари, строителство, и особено там където има държавни поръчки бяха поставени под директно наблюдение от ГЕРБ и много от тях получиха оферти, които припомнят за миналото на Борисов в СИК. За много предприемачи ултиматумът е бил – даваш ни 50% от бизнеса си и продължаваш, иначе ще те смакаме. Подобен е бил казусът с Михаил Миков (Мишо Бирата), за който Борисов лично звънна на тогавашния шеф на Агенция Митници Ваньо Танов, “да го остави на мира”, защото е поел ангажимент пред тогавашния президент Георги Първанов. Причината президент и премиер да разпъват чадър над проверяван производител на акцизни стоки може да е само една – корупция.

Казусът с друг депутат Емил Димитров – Емо Фаса, също добави щрихи към модела на управление “пленена държава”. След като формално излезе от цигарения си бизнес, той го прехвърли на свои близки и започна да лобира за приемане на закони за тютюнопушенето и търговията с тютюневи изделия. Друга част от интересите му бяха насочени към лова и добива на дървесина в национални паркове и резервати и там няколко законопроекта ясно очертаха зависимостите в ГЕРБ на ниво парламент. С това самия Димитров (известен и с неприятни публични изяви) се освети по-скоро като пасив за патрона си и последния реши да го спусне в небитието.

Сегашния “суджукгейт” не добавя нищо ново като информация към цялостния модел на управление, установен от ГЕРБ в последните 8-10 години – първо в София, а после и в цялата страна. Ясно е, че всеки собственик на частна компания плаща такса спокойствие към управляващите, а в замяна получава и повече хапки. Известно е като схемата “да слуша и да папка”. В този модел печелившите страни са две – и корумпиращия, и корумпирания имат полза от спазване на този модел, в който се гарантира отстраняване на конкуренцията с всякакви държавни средства. Вероятно и добричкия производител на суджуци е разчитал на нещо, когато е дал тонове луканки за премиера, до който “не стигнал дори едничък суджук”.

Веселин Марешки, който успя да овладее удобни лостове в ИА по Лекарствата още преди да стане депутат и печели търгове за лекарства, при положение, че на всички е известен модела му на бизнес, стана сериозен клиент на прокуратурата чак след влизането си в парламента, когато няколко висящи дела бяха активирани, а и нови “доказателства” излязоха на бял свят. Марешки беше накаран от Борисов да плати данък обществено мнение, когато за пет минути след обаждане от премиера в първия му мандат беше склонен да купи закъсал футболен клуб. Самият Борисов пък, картотекиран футболист в треторазреден футболен клуб, си позволи да използва Авиоотряд 28 за да превозва своите съотборници.

Всички тези случаи, станали известни с по-малко или повече детайли през трите мандата на Борисов, дават достатъчно информация за начина на управление на ГЕРБ, която днес Георги Гергов нарече “друга част на БСП” и очерта как би управлявал с нея.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.