Договорът за приятелство и добросъседство между България и Македония е факт – остава да видим дали и как ще се прилага. Ако липсва добра воля, то никакъв договор няма да отлепи Македония от дъното в което се е окопала, а ако добрата воля е налице – резултатите могат да надминат всички позитивни очаквания. Засега се чуват гласовете на гласовитата съпротива, която се заканва да унищожи договора, подклаждани от про-руската колона в България, която се е маскирала като крайни националисти и не приема нищо, освен незабавно присъединяване на “Югозападна България” към Родината.
Нека да пробваме с един сценарий, в който да прогнозираме развитието на Балканите и какво би се случило през 2030г., ако нещата следват някаква логика.
- Македония успява да започне преговори с ЕС и НАТО, след компромис с Гърция, която е подложена на силен дипломатически и политически натиск. За партньорите на Атина в НАТО и ЕС става ясно и, че гръцките обструкции са в голяма степен инспирирани и подкрепяни от Москва, което поставя гърците в изолация и те губят подкрепа – Македония също се отказва от налудните си претенции за Егейска Македония и малцинството си там (подобно на Пирин) и двете страни се съгласяват с компромисна формулировка. Скопие става член на НАТО преди 2020г., и започва преговори за членство в ЕС, които приключват около 2023г. Междувременно Заев губи изборите от ВМРО-ДПМНЕ, която продължава да поддържа анти-българската реторика и заплашва да унищожи “договора с татарите” – социологическите проучвания показват, че около 100 хиляди избиратели желаят това. След възкачването им на власт обаче, на наследника на Груевски (който макар и формално напуснал политиката, още дърпа конците) е ясно показано, че това ще има остри последици – включително отзоваване на българския посланик и лишаване на Македония от право на глас в Съвета на ЕС – нещо, с което досега е заплашвана само Полша през 2017г. Управляващите в Скопие биват ясно инструктирани, че членството в ЕС почива на договори, чието погазване има тежки последици за хората. Изправени пред мащабни протести, наследниците на Груевски отстъпват мълчаливо и оставят въпроса за по-добри времена.
- Междувременно Сърбия е задълбочила конфликтите си с Косово и е влошила отношенията си с ЕС заради изказвания на нейни политици. Хърватска продължава да блокира Сърбия и двете държави са пред конфликт в Босна, а България е наложила приемането на Македония да е преди това на Белград. Сега сърбите се състезават с Албания, която има изгледи да стане член на ЕС преди тях, а това автоматично значи, че Косово ще гласува за обединение с Албания. Сърбия е заявила, че това за нея е равносилно на война и е получила значителни пратки оръжие от Русия, за която всякакви конфликти на Балканите и в Европа са добре дошли, за да отклонят вниманието от дълбоката, близо десетгодишна рецесия, продължаваща и при наследника на Путин.
- Задаващият се конфликт между Албания и Сърбия за Косово е неизбежен, той се подстрекава и от Турция, която макар и формално в НАТО, реално не е считана за член на Алианса и дори в пакта се разработват сценарии за сдържане на турска агресия спрямо друга страна-членка – главно Гърция и България. По тази причина, синът на покойния Ердоган, който го е наследил на поста президент, разглежда Балканите и Албания като важна карта в стратегията си за дестабилизация. Турция е била принудена да се примири с възникването на голяма кюрдска държава на южната си граница, води война със собственото си кюрдско малцинство и търси отчаяно компенсация за пораженията и униженията, претърпени в Близкия Изток. Ердоган-младши дори заявява, че смята да разработи ядрена бомба, с която Турция да си върне престижа на “велика сила”. Това предизвиква остри реакции на ЕС, и най-вече Германия, която от десетилетия е възстановила реномето си на изразител на интересите на Европа, особено в отношенията с диктатури като тези в Турция и Русия. Сблъсъкът Сърбия-Албания е индиректен сблъсък на Запада и Русия, като в него Турция играе по-скоро странична роля на подстрекател, надявайки се на мащабна война, в която границите да бъдат преначертани.
- В конфликта Албания – Сърбия НАТО подкрепя албанците, но не се намесва директно, а Русия прави опити да вкара Сърбия в пълномащабна война, подобно на ПСВ. В крайна сметка, Косово е поделено между Сърбия и Албания, а Босна между Хърватия и Сърбия, която до известна степен е компенсирана с територии населени със сърби, гарантиран и е икономически излаз на Адриатика и бърз прием в ЕС срещу отказ от това да е проводник на руско влияние. България е посредник в договарянето на по-добри условия, а като знак на добра воля получава от Сърбия Западните покрайнини – по модела на Южна Добруджа от 1940г.
- Албания, получила подкрепа от Запада за Косово, е получила ясен знак, че трябва да се откаже от всички аспирации към Македония, Черна гора и Гърция, в замяна на Косово. С това албанския въпрос се счита за уреден, а българското влияние в Албания и Македония е засилено.
- Гърция е загубила до голяма степен предимствата и влиянието си в ЕС, които е имала спрямо Българи, и при почти изравнен БВП, тя гледа на България като на най-голям търговски партньор и съюзник срещу ислямистка Турция. Напрежението между Анкара и Атина се покачва след края на албанско-сръбския конфликт, в който Турция реално не печели нищо, блокирана от ЕС. Гърция търси подкрепа за да увеличи териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 мили, който акт се разглежда от Турция като основание за война. В замяна на Българска подкрепа, гърците са готови да върнат Западна Тракия под български суверенитет – така реално няма да имат и сухопътна граница с Турция, а и вариантът с обединението на Кипър и изтеглянето на турците оттам също е актуален и дава надежди да бъде разрешен. Турция от своя страна е притисната от новата кюрдска държава, нескончаеми войни и атентати, както и терор от страна на държавата и това напълно е изтрило спомена за икономическия просперитет от първите години на Ердоган. ЕС почти не внася стоки от Турция, освен земеделски продукти, европейските туристи отдавна са се уплашили от насилието и БВП-то на страната бележи спад и стагнация.
- Целият този сценарий е напълно измислен и за мен е интересно каква част от него би се сбъднала, като се има в предвид, че най-важните събития досега винаги бяха изненада, ако не като факт, то поне като време – разпада на СССР и Югославия, агресията на Русия в Грузия и Украйна и новата “Студена война”.
