Започва да се превръща в устойчива тенденция използването на коли, бусове и камиони за атаки срещу хора. След като използваха самолети в ролята на ракети, и провокираха цялостна промяна в системата за въздушна сигурност, сега е наред да се преосмисли концепцията за автомобилното движение, за да не се допускат или ограничат атентатите с МПС. Как точно ще се случи това, предвид факта, че достъп до автомобили има практически всеки човек, е сложно да си представим, но тук е време да се обърне внимание на концепцията за ограничаване на правото на притежаване на оръжие. Дълго време оръжията се считат за изключителен държавен интерес и приоритет и притежаването им от частни лица в Европа (с изключение на Чехия) е силно ограничено. Идеята е, че в ръцете на неподходящи хора, огнестрелното оръжие е изключително опасна вещ. Както и автомобилът, между другото. Затова и притежаването на оръжия, особено автоматични и дългоцевни е изключително ограничено и на практика невъзможно – поне законно.
Реалността изисква да се заяви, че за мнозинството от хората притежаването на оръжие не е належащо и те се чувстват ОК със това. Нямат и проблеми, ако други хора, които имат нужда от оръжие, го притежават. Проблемът се корени в една малка група войнстващи пацифисти (оксиморон), които държат да натрапят своето отношение към оръжието на всички, и да обезоръжат всеки гражданин, дори и ментално. В тази си роля те заемат ролята на полезни идиоти, доколкото помагат на държавата да насажда у гражданите първичния атавистичен страх “ще се избием”. Ще се избием не повече, отколкото при сегашното положение, при което почти всеки има шофьорска книжка и достъп до автомобил. Резултатът е около 700 убити на година. Понеже не са огнестрелни жертви, проблем няма.
Контрол от страна на държавата върху придобиването и ползването на оръжие трябва да има. Определени категории оръжия следва да са забранени за граждани. Но пистолети и револвери следва да може да притежава всеки пълнолетен данъкоплатец с постоянен адрес, нормално психично здраве и чисто съдебно минало. Т.е. ако отговаряш на тези критерии, не е работа на полицията да преценява имаш ли право на оръжие или нямаш, както е сега. Следва да има и два вида разрешително за оръжие – едното можеш да държиш в имота си за самозащита, а другото за носене, за което са нужни по-засилени критерии за контрол.
Дали това ще помогне в случаите на автомобилен тероризъм – не знам. Никой не знае. Вероятно ще предотврати някои престъпления, а други ще бъдат извършени с пистолет, вместо с касапски нож. Но във всички престъпления водещ е престъпника, а не оръжието. Не е случаен факта, че един от белезите на свобода е правото да носиш и притежаваш оръжие за защита на живота, семейството и имота си. Правото да гласуваш и да бъдеш избиран идва след това. Важни са и последиците, ако човек е употребил оръжие за да защити себе си, близките или имота си от посегателство – сегашните критерии за неизбежна отбрана де факто защитават нападателя/крадеца/убиеца/насилника, изхождайки от грешната постановка, че неговия живот е също толкова ценен за обществото, колкото и живота на нормалните хора, а това не е така. Терористичните атаки обаче са на път да променят това.
