Премиерът Борисов посети Гърция и в Кавала се срещна с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който договориха “нов” инфраструктурен проект – скоростен ЖП-коридор Русе-Варна-Бургас-Александруполис, който всъщност е продължение на стара гръцка идея да превърне Бургас в свое пристанище. Друга стара гръцка идея, която е изричана и в прав текст от политиците на Атина е – на всяка цена да не се допусне коридор №8. Т.е. казано с прости думи – да не се допусне построяване на магистрално и жп-трасе, което да позволи на един контейнер или един автобус в рамките на едно денонощие да стигне от Бургас в България до Дуръс в Албания. Във византийския мироглед ЕС със всичките му фондове съществува само и единствено да обслужва затъващата гръцка икономика и да налива пари в безумните им проекти – като Виа Егнатия или Олимпиадата Атина 2004-та. Според гръцкия естаблишмънт, една периферно разположена на Балканите страна може и има право да пречи на съседите си да развиват инфраструктурните си проекти. Все още помня едва завоалираната заплаха на премиера Мицотакис (или друг някой подобен) от средата на 90-те години на миналия век – “нищо добро не чака Балканите, ако пилеят усилията си в различни проекти”. Според извратената гръцка логика, нищо извън Гърция не е важно и не заслужава подкрепа за развитие.
Борисов вероятно не съзнава, че гръцкия план е да няма Коридор №8, или смята да излезе накрая по-голям дипломат и хитрец от византийците – което, като се има предвид биографията му, е съмнително. В случая не трябва да се допуска по никакъв начин да се отклоняват пари и ресурси от основната цел – България да се свърже през Македония с Адриатика. Все пак, в проекта с гърците има и добра новина – може да се изгради скоростна ЖП-връзка между Русе и Варна (190 километра) и между Варна и Бургас – 100 километра. В момента няма пряка връзка Варна-Бургас и най-бързото пътуване с влак би отнело половин ден и е през Дългопол, Карнобат и Айтос. Затова може заедно с магистрала “Черно море” да се планира и иаграждането на скоростна жп-отсечка – за скорости от 250+ километра в час. Ще е чудесна новина между Варна и Бургас да се пътува под половин час. Връзката Русе-Варна (през Разград и Шумен) би следвало да се свърже скоростно и с Букурещ, което вече би придало смисъл на целия проект, освен връзката с пристанище Русе. Ако разстоянието Букурещ – Варна се взима максимум за час и половина, това би направило туризма по-достъпен в по-дълъг сезон, при по-малък автомобилен трафик и с огромен социален ефект.
За България, най-перспективна изглежда скоростна жп-линия Истанбул-Пловдив-София-Ниш-Белград-Будапеща. В Унгария тя ще се свърже с планираната “Магистрала на Европа” от Париж до Будапеща и де факто – със скоростната жп-мрежа на Франция, Германия, Италия и Австрия. Това вече ще е истинска скоростна жп-линия, даваща възможност за транс-европейски пътувания с влак за по-малко от денонощие. Истанбул със своите 20 млн. жители няма как другояче да се свърже с Европа освен през България и това трябва да се изтъква винаги. В противен случай Гърция е вероятно да пожелае да изгради скоростна линия Солун-Александруполис-Истанбул, която да представи за общо-европейски проект. Трасето Солун-Скопие-Ниш-Белград е планирано отдавна за скоростен европейски коридор, за което България не може да има обструкции, доколкото от това печели и Македония. От линията Истанбул-Пловдив-София може да се изгради отклонение към Бургас и така София да има връзка с Черно Море за час и половина-два. Друго приоритетно скоростно жп-трасе е Русе-Плевен-София-Солун, което де факто би завършило цялата мрежа от необходими влакове-стрели, които да изведат жп-транспорта на нивото от 21 век. От София трябва да има и отклонение в посока Скопие-Тирана-Дуръс. Вземете една карта на Балканите и го вижте. Цената вероятно ще е космическа, затова е важно да се убеди ЕК, че България, Македония, Албания, Сърбия, Румъния и Турция имат общ интерес и потенциал да развият заедно тази жп-мрежа. И за да има успех това, Гърция не трябва да е водеща в никой от тези проекти, а просто перифарна страна-участник.
