След последните изстрелвания на балистични ракети с голям обсег, както и ядрен опит на (предполага се) водородна бомба, става безпощадно ясно, че в Азия и света има нова, непризната (все още) ядрена сила. Причините и резултатите от тези действия на Пхенян са коментирани надълго, но някак скрити остават външните помагачи на режима на Ким Чен Ун. За разлика от Китай, който е най-голям търговски и икономически партньор на Северна Корея, и неговата помощ за Пхенян е ясна и видима и обяснима, то две други страни остават в сянка – Русия и Иран. Техните мотиви да поддържат тайно опитите на режима на Ким не са ясни и видими, но съществуват и вероятно са оказали не малко влияние върху фактите, които наблюдаваме сега – един деспотичен и кървав диктатор се е сдобил с ядрено оръжие и ракетна технология.
Първо Иран – режимът на аятоласите подписа сделка със Запада с посредничеството на ООН за отказ от разработка на ядрено оръжие, но това не значи, че реално се е отказал от тази цел. Техеран очевидно чака по-удобен момент за това, към което се стреми – статут на ядрена сила. Изпадането в изолация и икономическите санкции принудиха Иран на отстъпки, но там имат придобити знания и технологии, които не биха желали да видят унищожени и загубени – това е вид аутсорсинг, който севернокорейците ще развият и ще върнат обратно към аятоласите, в удобно време. Има достатъчно сведения, че двата привидно несъвместими режима – ислямистко-клерикален и атеистично-комунистически намират обща точка за съдействие на база на общите си врагове – на първо място Западът и САЩ. Логично, по тази линия и Русия, която минава (все още) за велика сила, сътрудничи на равна нога с държави парии.
Русия остава държавата, която има най-силен интерес от нагнетяване на напрежение около корейския полуостров. В извратеното съзнание на кремълския режим, проблеми навсякъде по света означава повече внимание на САЩ към решаването им и повече възможности за Путин да договори ролята си на миротворец. След Сирия, където в съюз с Иран де факто реанимираха режима на Асад, сега Северна Корея е нова възможост за Москва да покаже мускули и да унижи САЩ, ако последните продължат със своята нерешителна политика спрямо Дебелия Ким. Точно както нерешителността на Обама срещу Асад в началото доведе до неговата консолидация на по-късен етап. Путин изглежда точно като човека, който би адмирирал подобна политика на бринкманшип – заплахи и блъфиране на ръба на унищожението и апокалипсиса. Пхенян прави тези неща истерично и яростно, докато заплахите на Кремъл изглеждат завоалирани и примесени с мирни послания, в които личи желанието на руснаците за договорки тип “real politik”.
Това поведение на Путин ще продължи докато не бъде притиснат там, където най-много ще го боли – в Москва, в центъра на самата Русия. Дотогава, ще гледаме диктатори като Ким и Асад да се присмиват нагло на Запада и да шантажират лидерите му.
