Чета този текст, имам един блокиран акаунт във Фейсбук за 30 дни и още един, деактивиран още през 2015 след докладвания, и си мисля, че това нещо, наречено социална мрежа трябва да влезе в някаква регулаторна рамка. Всички мантри, че това е частен бизнес, че всеки е влязал там доброволно и се е съгласил с правилата за употреба (дълги, неясни и превратно написани) се разбиват в аргумента, че всяко нещо със значително социално значение и влияние не може да се остави на единствен регулатор – парите. Опустошителната роля на тролските акаунти, линкове към фалшиви новини и медии-еднодневки, подплатени с мръсни пари от Русия или други тъмни дестинации оказаха тежко влияние върху много политически процеси в Европа и САЩ и на това трябва да бъде сложен край.
В момента Фейсбук прави още един тежък експеримент със свободата на словото в избрани страни, сред които Сърбия и Словакия, и макар универсалното оправдание да е, че това е заради приходите и печалбите, и че това е частна компания, която спазва законите и ако не ви харесва, да не я ползвате, това нещо трябва да спре. ЕС трябва да наложи регулации на Фейсбук не само по отношение на данъците, както направи с Гугъл, а и по отношение на начините на предоставяне на съдържание на потребителите и да гарантира равен и неутрален достъп до всички източници, а платените постове да бъдат по-явно означени като такива. Платените постове следва и да преминават предварителна селекция, за да се гарантира, че съдържанието им не е манипулативни фалшиви новини.
В момента системата за докладване на профили и постове е явно непрозрачна и разчита на брой доклади в кратък период от време, които довеждат до машинно блокиране на даден профил, без проверка от жив човек. Няма друго обяснение факта, че има блокирани хора за постове отпреди 7-8 години, или за изказвания, които са просто критични към управлението в България или диктатурите в Москва и Анкара. Очевидно е, че системата на Цукърбърг е слаба и той трябва да бъде принуден да инвестира в подобряването и, включително и с отваряне на офиси във всяка страна от ЕС, в които да има хора, отговарящи за действията си. Трансграничното влияние в социалните мрежи също трябва да бъде овладяно – ако даден профил публикува на английски или български, това не означава, че той не е всъщност базиран в Москва или Истанбул и това трябва да се знае.
Подозрителния трафик и профили от страни като Китай, Русия, Турция, Саудитска Арабия трябва да бъде следен по-отблизо и да има регулаторни механизми за спирането му. Страни, които ползват дезинформацията като оръжие, нямат място в европейското информационно пространство по начина, по който го правят сега.
Тук разбира се е и възможността и ролята на Мария Габриел като еврокомисар да инициира, предложи и защити подобни мерки в ЕК и Европейския парламент, които да регулират пропагандата и дезинформацията, както и да гарантират, че Фейсбук, Туитър, Инстаграм и другите социални мрежи няма да станат проводник на недемократични идеологии като фашизъм, нацизъм, ислямизъм, комунизъм, уахабизъм, рашизъм и други подобни.
