Това е факт, който е очевиден дори и за бившия министър на финансите в първия кабинет на Борисов Симеон Дянков, който в интервю за Нова ТВ, изрича някои истини, които явно наскоро е осъзнал. Ако в един регион няма хора, то няма и смисъл от пътища за тях. Ако болницата в Белоградчик бъде закрита, защото няма пари, това означава, че държавата не е в състояние да функционира на една обширна част от територията си. Така в последните години са закрити болницата в Кула (останал е само спешен център) и отделения от болницата във Видин, и за определени диагнози и лечения на пациентите е нужно да пътуват до Лом, Враца или София. Ако държавата не може да осигурява една от трите базови услуги на населението си – сигурност, образование и здравеопазване, тя автоматично губи правото да събира и данъци от това население. И да поясним – изпращането на хора на 150 километра не е осигуряване на тази услуга.
Резултата от липсата на тези услуги е видим с просто око – България губи по около 50 хиляди души годишно от населението си. В резултат на некачествено лечение годишно умират голям брой пациенти, които могат да живеят, показва проучване на ЕС, а в резултат на некачествено и често формално образование, хиляди ученици отпадат от училище, или още по-зле – завършват с нулеви знания зад дипломите си. Това де факто произвежда безработни и бедни хора, с което цикъла се затваря. Цели градове се напускат от млади и кадърни хора поради липса на перспектива за развитие в тях и те отиват основно в София или директно отиват в чужбина – дори и да не считаме ЕС за чужбина, това си е така. София не е загубила нищо от населението си, докато за последния четвърт век България се стопи с 2 млн. души. Държавата може и трябва да се намеси не само да задържа хора в Северна България, но и да стимулира заселването там на други хора, които в София не намират нужната им реализация и биха сменили мястото си.
И оправданията за закриване на фундаментални услуги като болници, училища и детски градини в цели общини и области водят след себе си нови оправдания, но не и реални резултати. Държавното управление не винаги е свързано и не се отчита с пазарни показатели – в противен случай имаме приеми на пациенти и ученици на хартия, просто защото трябва да се излъже системата.
Ето комплекс от необходими комплексни мерки, които да докарат повече хора в Северна България.
– бързо завършване на магистрала Хемус. Бързо означава до 2020г. да е готова.
– бързо завършване на магистрала Черно море – до 2022г.
– бързо завършване на магистрален път Ботевград-Враца-Монтана-Видин – до 2022г.
– бързо завършване на магистрала Янтра
– начало на строеж на жп и автомобилни тунели Петрохан, Троян-Кърнаре и Шипка
– начало на строеж на мостове над река Дунав при Силистра, Русе, Никопол, Свищов и Оряхово.
– връзка на жп-мрежата при Видин със сръбската жп-мрежа при Неготин или Зайчар.
– изграждане на жп-линия Варна – Бургас
– начало на проектиране на магистрала Видин-Брегово/Кула и натиск към Сърбия да изгради скоростна връзка до Белград.
– отваряне на пристанище Видин като пълноценна речна гара – с митница и администрация.
– отваряне на летище Видин за граждански полети.
– отваряне на военни поделения във Видин и Монтана и дислокация на военни части там. Дислокация на поделения (дори в състав на рота) в Кула, Брегово, Белоградчик, Берковица. Западната граница остава единствената, която не е със страна от НАТО, Сърбия декларира, че ще остане извън НАТО, логично е да има по-засилено военно присъствие там. При наличие на малки опорни военни пунктове ще е по-лесно и увеличаване на военните контингенти в тях при нужда. В малки градове наличието на военни части има и благотворен ефект върху сигурноста и социалната обстановка.
– възстановяване на Дунавската речна флотилия, с основни бази за катери в Тутракан и Силистра и Видин и Лом в Източно и Западно направление.
– оптимизация на влаковете и маршрутите им в Северна България с цел по-чести спирки дори и в малки населени места.
– висши училища във Видин и Монтана. Може (и трябва) ВСУ Л. Каравелов и ВТУ Тодор Каблешков да се изведат от София и да намерят ново място.
– болниците в Северна, а после и в Южна България трябва да се разпределят на географски принцип и така да получават приоритетно финансиране. НЗОК трябва да сключва договори по целесъобразност и да не се допуска концентрация на 50 болници в едно населено място, както и припокриващи се специалности в пъти над нуждите. МЗ трябва да изработи здравна карта не само за болници, но и за лекари и медицински сестри и те да се назначават по договор с НЗОК и да не зависят за заплатите си от болниците. Огромния брой казуси с общински здравни заведения и болници в малки градове, затънали в дългове е заради неизплатени заплати. Така, може да се въведе принцип, че НЗОК наема лекарите, които след това работят в съответната болница по договор между нея и НЗОК. По подобен начин, НЗОК може да прави централизирани покупки на лекарства, които след това да се доставят на болниците. Въобще експеримента с болници-търговски дружества е нещо, което трябва да се прекрати. Като за начало, това може да стане в Северна България.
– да се договори с Румъния, коли от граничните области да не плащат такси за преминаване през Дунав мост 1 и 2, а области, съседни на граничните, да плащат по редуцирана тарифа. Това би подпомогнало хората от Видин, Монтана и Враца, да се възползват по-пълноценно от съществуващата инфраструктура. В момента броят преминаващи местни коли през Дунав мост 2 е минимален заради високите такси, т.е. дори и да отпаднат таксите за тях, отрицателния финансов ефект ще е незабележим. Като цялостна политика, България може да договори със съседните си държави български коли да не плащат винетки и магистрални такси в Румъния, Гърция, Сърбия и Македония, а техни коли да не плащат винетки в България – това ще е определена стъпка в полза на туризма и краткосрочните пътувания през граница.
