СТРАХ

Точно така – страх! Това е, което разтресе банките в България в последните месеци по повод биткойн, етериум и останалите крипто-валути. Гонени от атавистичен страх за светлото си бъдеще и спадащи приходи, те предприеха първосигнален ход – да спрат всякакви плащания от и към борси и компании, опериращи и търгуващи с крипто-валути. Личния ми опит с ОББ, които се явяват моя лична банка (не задълго, надявам се) е следния – получих отказ да наредя през електронното си банкиране превод към крипто-борса. Съобщено с нагъл тон, тип “какво си мислиш ти бе”. Попитах незаконно ли е да си купувам крипто, и получих назидателен отговор с досаден тон “още не е, ама е много рисково”. Отбелязах, че това са моите пари и съм достатъчно голям да ги рискувам, особено малки суми като отказаната. Тогава същия досаден тон ме извести, че било против “общите условия на банката” да използвам парите си както намеря за добре. Попитах откога е против и дежурния отговор е “ама винаги е било, бе господине”. Това е дебела опашата лъжа – общите условия на банките са онези дълги и нечетими файлове, които могат да се променят колкото пъти пожелаят и никой да не разбере, че ги нарушава, преди да му поискат запор на сметките по бързата процедура. Едно от предимствата на блокчейн технологията е, която стои зад биткойн и етериум, че примерно подобни договори, наречени смарт-контрактс, няма да могат да се променят едностранно от едната страна, която се е присетила за нещо. В случая – банките изцяло нехаеха за биткойна и производните му до началото на ноември, когато и таксиметровите шофьори вече започнаха да го обсъждат. Обзалагам се, че промяната в общите условия е налице от най-рано началото на декември, когато бяха и първите сигнали за това.

В случая ПИБ, ОББ и останалите български банки, просто губят банковите такси от преводи, и тези такси не са никак малки, като се има предвид, че те умишлено не прилагат SEPA-тарифите за плащания от и към ЕС, което са задължени да правят по закон още отпреди една година. За дадена българска компания или отделен крипто-играч, или собственик на копачки, който иска да кешира парите си, ще е логично да отиде в Македония или Сърбия и там да си отвори сметка в местна банка. Оттук и логичен извод е, че сметката и таксите към нея ще са в полза на други, а не български банки. Ситуацията доста напомня на тази, при която БТК преди 15 години се опитваше да препятства и да пречи на навлизането на широколентовия интернет и достъпа му до крайни клиенти. Сегашното положение, при което в България има най-добро съотношение цена/качество на интернет в Европа, а и в света, определено е достижение на тогавашните квартални интернет-доставчици, които бяха също такава ерес за праволинейните телекомци, каквато са и криптовалутите днес. По подобен начин и телефонията между два апарата с медна жица или между два мобифона на безбожни цени беше подкопана от VoIP-технологията, която заедно със Skype донесе безкрайни плюсове за потребителите.

Заслужава си да се види и индексът Doing Business на Световната банка – в него Грузия е на 9-то място, Македония е на 11-то, а България е на 50-то. Красноречив пример за страна, която в последните години забрани услуга като UBER, сега насърчава банковия картел да забрани сделки с крипто-активи, и обсъжда да забрани AIRBNB в полза на някакви набедени хотелиери.

На фона на българското безхаберие, Беларус легализира сделките с криптовалути и ги освобождава от данъци за 5 години напред. Докато всички се присмиват на “хитреца” Лукашенко, който щял да лови риби в мътни води, съседната Русия предвижда регулации на криптопазара, които са рестриктивни и могат да отблъснат инвеститори. Беларус има ИТ-индустрия, чийто потенциал даде игра като World of Tanks и приложение като Viber и чиито програмисти явно са търсени. Само като детайл можем да припомним, че през 1990г. Естония е бедна република в състава на СССР, а днес е два пъти по-богата от България като БВП на глава от населението. Румъния преди 10 години беше по-бедна от България, а днес е видимо по-богата. След 15 години вероятно положението в Беларус спрямо България ще е подобно, но тук ще има стабилност. И страх. От всичко.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.