Западни Балкани

България е председател на Съвета на Европа за шест месеца и е посветила цялото си председателстване на това, да приближи шест държави към членството в ЕС. Тези шест държави са – Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Сърбия. Изброявам ги в поредност на това, какъв е българския национален интерес за присъединяването им – на първо място Македония, на последно Сърбия. България има пряк интерес от запазването на Република Македония като втора българска държава под настоящото си име и следва да заяви на Гърция, че Македония е исторически е българска, а не гръцка – това на ниво премиер, външно министерство и президент. Гръцкия натиск всъщност е стремеж за унищожаване на държавата Македония и установяване на обща граница със Сърбия – нещо, което България не бива да допуска на всяка цена. Смяна на името, особено по унизителен начин, ще засили дезинтреграционните процеси в РМ, които набраха скорост покрай признаването на албанския за втори език. Членството в НАТО и ЕС е ключово за Македония, и поради тази причина гърците имат за цел да не го допуснат, или да руинират държавността на Скопие до степен, в която подобно членство ще стане несъстоятелно. Тези стремежи съвпадат и със стремежите на Сърбия да вкара Македония в орбитата си и да компенсира поне отчасти загубата на Косово, както и със стремежите на Москва да дестабилизира изцяло региона на Югоизточна Европа. Точно поради тази причина, България трябва да предприеме ходове, които да бъдат разчетени недвусмислено в Атина и Белград. Засилване на контактите със Северен Кипър (може и консулство да се отвори в турската част на Никозия) и засилване на контактите и лобирането за членство на Косово в ЕС са подобни стъпки, в посока отрезвяване на сърби и гърци. Може и директно да се обяви в Белград, че Сърбия ще се присъедини към ЕС само заедно с Косово и след Македония, което да накара сърбите да лобират пред Атина за членство на Македония в НАТО и Европейския съюз. Не е сигурно коя точно мярка би имала ефект, но е време да се приложат всички.
Разрушителния ефект на руската и турската намеси в региона има тепърва да проличава, като може да се каже, че Анкара и Москва всъщност само привидно действат като конкуренти за влиянието си на Балканите, а всъщност умело използват еднакви по същността си местни агенти, които разпалват ненавист и страхове, и опортюнистично си сътрудничат в общата си цел – разделяне на сфери на влияние и изтласкване на Запада и ЕС от Югоизточна Европа. Турция се стреми да изгради ислямска дъга, която стига до Босна, а Русия цели подобна дъга, която стига до Сърбия, Черна гора, Македония и Гърция. Пресечните точки на тези два полумесеца – ислямски и православен, се намират на Запад от България – в Македония, Косово и Санджак и затова е вероятно там да има противопоставяне и дори прокси конфликт между Турция и Русия, подобно на конфликта в Сирия. В България е вероятно подялбата на сферите да бъде – на юг от Стара Планина – Турция, на север – Русия, и в някакъв удобен момент тази подялба и да бъде официализирана. Това което става в Сирия в момента е бъдещ сценарий и за Балканите и България в частност.

От гледна точка на България, това трябва да бъде спряно и то със силите на ЕС и НАТО – т.е. санкциите срещу режима в Кремъл да се засилят и дипломатическата и политическата изолация срещу режима на Ердоган също трябва да се ожесточат. България трябва ясно да заяви позициите си по всички отворени въпроси и да превърне намесата на тези два режима във вътрешните ни работи от вътрешен в общоевропейски проблем.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.