След иконописеца и доктора, кой?

Злополучната история с пловдивския лекар, застрелял крадец в или пред гаража си ще се повтаря и занапред. Това е същата история на иконописеца Йордан Опиц, който застреля 25-годишен рецидивист с около 20 криминални регистрации, висящи дела и присъди. Същата история от многобройни села, градове и места, където хора са подложени на безкрайни грабежи и тормоз от страна на местни банди и отделни криминални лица. Опиц получи присъда от 5 години затвор за деяние, чиято обществена опасност е нулева. Много е вероятно доктора да получи условна присъда, ако не на първа, то на последна инстанция.

Тук има няколко важни момента, които следва да се повтарят, докато бъдат осъзнати от всички – юристи, защитници на човешките права (които често застават в позиция да бранят цигани, извършители на престъпления) и всякакви други полезни идиоти.  На първо място – обществената опасност на деянието, извършено от доктора и иконописеца и още други хора е нулева. Обществото просто не чувства застрашеност от това, че отделни негови членове са предотвратили кражба на имуществото си с цената на отнемане на живота на извършителя. Обществото явно и категорично не счита животът на тия рецидивисти за особено ценен и досега го е показало многократно. Защо и как се е стигнало до там, е ясно – неспособността на правосъдната система да наложи закона с цялата му строгост. Това би включвало и засилване на присъдите и налагане на присъди в максимален размер на деяния, извършени в условията на рецидив, както и вариантът да се прилагат кумулативни накзания за поредица от деяния, а не да се съди само най-тежкото от тях. Обществото желае тези хора да са изолирани от него и ако те не бъдат изолирани, то не би имало против евтаназията им. Това, че хора като Радан Кънев нарекоха подобно отношение “нямащо общо с християнската цивилизация” показва само едно – колко малко знаят подобни хора за цивилизацията въобще. Една цивилизация трябва да има съпротивителни сили срещу атаките срещу нея и ако ги е загубила, явно е на път да последва съдбата на Римската цивилизация. Комичен и трагичен пример е унищожаването на античната Рациария от циганите от Арчар под бездейния поглед на всички институции – ромите разкостват римляните под бездейния поглед на едни “християни”.

Посегателството срещу имоти може да има и характер на посегателство срещу живота на потърпевшия. Ако му бъдат откраднати земеделските сечива, реколтата, или дори дървата за зимата или пенсията, за този човек възниква осезателно затруднение как ще оцелее и обществото съзнава това. Няма никакво значение, дали стойността на откраднатото е 5 или 50 лева, ако това е начинът за един човек да преживее в следващия месец. Кражбата и грабежа често са равни на убийство и следва да се разглеждат и в този контекст.

Още по-опасно става, когато подобни деяния не са изолирани, а станат системни – цели села в Монтанско, Плевенско и Врачанско са подложени на набези на банди, които ги оглозгват до арматура. Доказан факт е, че между 5-10% от жителите на една община или гето могат да тормозят с противо-обществените си прояви всички останали жители, особено ако го правят организирано и ако законът не прави разлика между престъпник и жертва, както в горните случаи. Точно така – между 250 и 500 души са напълно достатъчни да тормозят една община от 5000 хиляди, а понякога стигат и стотина, добре организирани и нямащи страх от правосъдието. За подобен тип хора, влизането и излизането от затвора не е някакво събитие с голяма важност, а просто междинен етап докато не приключат житейския си път. Именно такива хора са и убитите от иконописеца Опиц и д-р Димитров. Именно такива хора обществото не желае около себе си.

Една промяна в НК и изменение на параметрите на неизбежна отбрана и крайна необходимост ще изпрати правилен сигнал и към обществото и към престъпниците – към първите, че ако полицията не е в състояние да бъде навсякъде, то те са свободни да защитят имота, живота и здравето си със всички средства. Към вторите – че докато крадат и безчинстват, живота и здравето им не са защитени от никой закон. Това може и да доведе до първоначален ръст в убийствата на крадци и престъпници, който ще продължи докато тези хора не осъзнаят, че заниманията им са силно смъртоносни и след това цялата картина на престъпността би намаляла. Полицията ще продължи да играе роля на регистратор на престъпления, прокуратурата ще повдига обвинения, а съда ще издава присъди на оцелелите бандити. Хора като Опиц и Димитров ще са свободни и уважавани членове на обществото.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.