Ехото от злополучната визита на Кирил Гундяев, иженарицаем и московски патриарх, в България вече отеква повече от седмица, след като “светиня” МУ си замина по-живо по-здраво, съпроводен от калимявката със сгъваемо кръстче-антенка и охраната му от главорезите на КГБ-ФСБ и изпроводен от местната русофилска рая. За местните рупори на Кремъл остана не особено благодарната задача да спуснат на оредяващите руски симпатизанти последните опорни точки със желанията и огорченията на “цигарения митрополит” и “второразрядно съветско ченге” (по В. Симеонов). Тук самоотвержено пред амбразурата се подредиха дежурните – Волен Сидеров, Илияна Йотова и Светлана Шаренкова, които разпънаха пред зрителите целия спектър от челобитие пред московския хаганат.
След изявления на дежурните кремълски пропагандисти в държавни руски медии, пълни с обиди и нападки към България и българите (дори не отбелязваме нападките към Радев, защото с наивитета си, той си ги заслужи), днес излиза и изявление на назначения от КГБ руски българофил, бивш шеф на РИСИ – Леонид Решетников. В него се преповтарят стари и известни лъжи, една от най-големите от които е – българите много обичат Русия, но “натрапения” от Запада елит им пречи да изразят тези свои чувства. Не е пръв и няма да е последен този опит на Кремъл да се изявява като говорител от последна инстанция на интересите на българския народ и да се опитва да противопоставя народ и държава, но заради малкия процент мислещи руснаци си заслужава да се изброят фактите в отношенията на България и Русия от 1878г. насам. В последното интервю на Радев пред руския пропагандистки канал Россия 24, то беше накъсано от пропагандистки клипчета против ЕС и неверни факти – като например – “войната от 1877-78г. донесла независимост на България, или България е нападнала Русия през Първата Световна Война. Фактите, каквито са:
– Русия обявява война на Турция не веднага след разгрома на Априлското въстание, а близо година след това. Повод за обявяването на война са и въстанието в Босна и Херцеговина от 1875г. и Сръбско-турската война от юни-септември 1876г. Т.е. поводите за обявяване на войната са няколко.
– Руската империя води преди 1877г. девет войни с Османската империя, водена единствено и само от целите си за завладяване на нови земи (Крим, Бесарабия, Кавказ) и няма никакво основание да се счита, че десетата война е различна. За народите в Кавказ (грузинци и арменци) нито една руско-турска война не е донесла “освобождение” каквото на българите – те просто сменяли една империя с друга. Няма логично обяснение защо при предишни руско-турски войни – 1806-1812г, и 1828-29г., когато освобождение получават Сърбия и Гърция, това не се е случило най-напред с България. При всички войни, които Русия води на Балканите, руската армия стъпва първо на българска земя и води основната част от бойните действия на българска земя, подкрепяна активно от българите – и пред 1806-12, и през 1828-29г. Нещо повече – и при двете войни руската армия де факто не стъпва в земите на сърбите и гърците, но според мирните договори от Букурещ (1812) и Адрианопол (1829) свобода получават именно тези страни, и то под форма на автономия. Русия е заета със своите териториални придобивки и подкрепя въстанията на българите само когато са и от полза, но когато след Одринския мирен договор, капитан Георги Мамарчев се опитва да вдигне ново въстание, руския генерал Дибич заявява: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“
Руско-турските войни от началото на 19 век са известни и с опустошението на българските земи и особено Източна Тракия и Добруджа, откъдето много българи, често пъти насила, са преселвани в Бесарабия и Южна Украйна, с цели обслужващи само руското великоимперско самодържавие. Известни са думите на Г.С. Раковски по този случай. Известен факт, който няма никаква военна необходимост и оправдание, е опожаряването на Свищов през 1810г.
Помня, как в училище тази поредност и хронология в “освобождаването” на Сърбия, Гърция и България се обясняваше с някакъв “голям план” на Русия за всички християнски народи и затова и трябвало да чакаме “своя” ред. Всъщност от момента на Петър I, Русия се бори на излаз на Черно море, а след като го получава – за завладяване на Проливите и излаз на Средиземно море. Това са били всички цели на Русия и тя воюва за тях и срещу България през 1916г. Идея на Екатерина Велика е възстановяване на дуалистична Руско-Гръцка империя, в която гръцки крал да стане неинния син и тази империя да наследи Византия. Затова е и “освобождението” на Гърция, а Сърбия се появява на политическата карта като резултат от протиборството от между Австрия и Русия, а не като голям план за освобождение на сърбите, които през 19 век още не са изяснени особено като народност. По подобен начин България се появява като държава резултат от противоборството между Русия и Турция – просто Русия среща съпротива да присъедини тези земи към себе си – от Англия и Австро-Унгария най-вече. Българския народ чрез обявената Екзархия вече е обявил ясно на света кой е той и къде живее – 220 хиляди квадратни километра е българското землище на Балканите. Русия е поела голям брой ангажименти по Райхсщадското съглашение и Цариградската конференция от 1876г., които до голяма степен ограничават резултата от победите и (постигнати изключително с българска, украинска, полска, литовска и финландска кръв и храброст) и подписания Сан-стефански мирен договор. Неслучайно този договор се нарича още при подписването му “прелиминарен” – т.е. предварителен и подлежащ на ревизия.
– България не получава независимост като подарък от Русия, нито по силата на Сан-стефанския мирен договор, нито по Берлинския мирен договор. България сама обявява своята независимост 30 години по-късно, Русия е против това (заради подозрения за съгласуваност с Австро-Унгария, която по същото време анексира Босна и Херцеговина), а руският цар остава особено огорчен (подобно на Гундяев 110 години по-късно) от факта, че българския княз Фердинанд е приел титлата Цар на българите.
Русия всячески работи за да подчини България в периода 1878-85г. Напълно прав е Антим I, който пита княз Дондуков – “Вие ни освободихте от турците, кой ще ни освободи от вас?”. Русия пряко инспирира “режима на пълномощията” с цел да премахне Търновската конституция и да постави княз Батенберг под контрол, преди да го отстрани и да премине към пряко управление и окупация. Двама от премиерите на Княжество България в този период са руски генерали, пряко подчинени на своя император и действащи като губернатори. Това са финландеца Казимир Ернрот и Леонид Соболев. В правителството без премиер от 1 юли 1881г. до 23 юни 1882г. основна роля играят двама руски военни – Владимир Крилов на войната, и Арнолд Ремлинген – на вътрешните работи. Ремлинген е де факто премиер в сянка, ръководещ смазването на опозицията и провеждането на “честни избори” по руски образец. Практически всички военни министри и висши военни чинове в българската армия от 1878 до 1885г. се заемат от руски офицери – за българите кариерния ръст е достигал до чин майор. Явно българската армия е била замисляна да бъде просто експедиционен корпус под руско командване, подобно на финландските полкове, използвани от Русия за войни срещу Турция – така се получава факта, че финландци леят своята кръв за руски интерес и българска свобода. (дано не се огорчи пак светиня МУ).
Съединението на България с Източна Румелия и защитата му в Сръбско-Българската война е първия случай, в който Русия показва своето истинско лице на българите. След като не одобрява този акт и иска неговото прекратяване, плюс незабавна абдикация на княз Александър Батемберг, Русия подстрекава Турция да “възстанови статуквото” и да нападне България. Когато султана не се поддава на руските искания, друга руска марионетка – Сърбия, показва истинското си лице и напада в гръб. Българската армия е отслабена от изтеглените предварително руски офицери, а руския пълномощен министър в България тогава вдига тостове за предстоящото влизане на сръбския крал Милан в София.
Следващия факт за враждебната политика на Русия към България е превратът и детронацията на княз Александър Батенберг през 1886г. извършени с прякото участие на руски офицери и инспирирано от Петербург. През следващата година Русия подстрекава бунтове на военни части в Русе и Силистра срещу правителството в София и отново заличава всички свои заслуги – реални и измислени, за свободата на България.
Ако следва да се резюмира, с всички свои действия е периода 1880-1887г. Русия показва, че иска да смаже и подчини по всякакъв начин младата българска държава – военно, държавно и икономически. Съвсем правилни се оказват наблюденията на Г.С. Раковски, Захарий Стоянов, Екзарх Антим I за истинските цели на Русия спрямо България и Балканите.
– Следващият момент на истината е образуването на т.нар. Балкански съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, който Русия подкрепя на думи главно с цел да вкара България под сръбско-гръцка опека (по онова време българската армия превъзхожда сръбската и гръцката взети заедно) и да използва като свой стратегически резерв в задаващата се Първа Световна Война, която е можела да избухне още при Италианско-Турската война 1911г. Затова факта, че през есента на 1912г. балканските страни обявяват война на Турция и българската армия я разгромява в следващите 6 месеца, не се посреща с радост в Петербург. Там, по стар имперски обичай, разглеждат всяко тържество на България като смърт за Русия. Българския цар Фердинанд получава много остра нота от руския цар Николай II, че е категорично против влизане на българска армия в Константинопол. В този момент българската армия е пред Чаталджа и падането на Цариград в български ръце изглежда напълно вероятно. Руснаците просто считат Константинопол и Проливите за своя плячка и в типичен имперски стил раздават заповеди.
– Най-големия момент на истината идва през 1916г. Тогава, през септември, българската армия напада румънската и си връща цяла Добруджа до устието на Дунав, след едномесечни кръвопролитни боеве. В тези боеве освен румънската, българите сломяват и руската армия, дошла на помощ на своя нов съюзник от Антантата (Румъния се включва в ПСВ последна, през 1916г.) Този епизод се използва много от руски пропагандисти, за да илюстрират някакво мнимо “предателство” на България спрямо Русия. Тук е редно да се обясни защо предателство няма, а по-скоро има предателство от страна на Русия към България.
По силата на историческите факти, българската държава е съществувала далеч преди създаването на Киевската Рус (чийто наследник е днешна Украйна) и Московските княжества, чийто наследник се явява Русия. От България към дивите степи тръгват християнски проповедници, които дават и на безписмените диваци писменост. Т.е. България е дала на Русия вяра и азбука (потвърдено за последно от Гундяев през март 2018-та в София) и последната е имала задължение да помага за освобождението на своя духовен създател. Т.е. не може българите да са благодарни на руснаците за нещо, което последните са били длъжни да направят, ако твърдят че са православни християни, пишещи на кирилица. Предателство е факта, че водят още девет войни през 18-19 век, преди да освободят духовните си създатели.
Няма и не може да има предателство от страна на България към Русия, или на българите към народите на Руската федерация (чеченци, черкези, дагестанци, татари, ненци, якути, буряти, руснаци, коми, чуваши и още хиляда народности) просто защото България и българите не дължат абсолютно нищо на Русия и руснаците. Точно обратното. Българите не могат и не поставят друга страна над своята и този урок е бил преподаден на всички руски окупатори – в Добруджа и в Македония. Кавалерията на генерал Колев буквално е отсякла всяка подобна мисъл в руските глави. Така, че предателство има, но то е от Русия към България. Това предателство е наказано подобаващо на 3 март 1918г. с подписването на Брест-Литовския мирен договор.
Продължаваме и през 20-те години на 20 век, когато СССР, верен на терористичната си същност, белязала го от началото до края, финансира и обучава терористи от БРП(к), които извършват в България множество убийства и най-големия терористичен акт – атентата в Света Неделя. Септемврийския метеж от 1923г. и призивите на лицата Георги Димитров, Васил Коларов и т.н. към Югославия да извърши инвазия срещу България също са безусловно на сметката на Кремъл.
Тук е момента да се отбележи и един факт, за който никой не се замисля – 500 години турско робство не успяха да унищожат българското население в Тракия и Македония, но само за 50 години след “освобождението” руските съюзници – Гърция и Сърбия успяха да изкоренят всичко българско във вековни български земи. Добре е да се помни и това, когато говорим за поробители и освободители.
Стигаме и до една друга дата, много любима на всички съветофили, русофили и техните присъдружни българофоби. 22 юни 1941г. В този ден Хитлер напада Сталин. Хитлеристка Германия напада Съветска Русия. Един главорез и кръволок напада друг главорез и кръволок, след като преди това в мир и сговор са си поделили Полша. България в този момент е съюзник на Германия и част от Тройната ост, което става факт няколко месеца преди това – през март 1941г. малко преди Германия да окупира Югославия и Гърция. Към 1 март 1941г. СССР няма никакви възражения за присъединяването на България към Остта, освен желанието на Сталин да получи едно-две пристанища като отстъпка. Сталин и Хитлер са съюзници. НКВД предава евреи на ГЕСТАПО, в името на добрите връзки. СССР изнася суровини за Германия, която в този момент е окупирала Франция и бомбардира Великобритания.
След 22 юни 1941г. СССР бомбардира неколкократно български градове – водени от завоевателните си планове за война, описани от Суворов, армиите на Сталин в първите дни са неспособни да водят отбранителни бойни действия и търпят поражения на основните направления. Но на второстепенните направления, какъвто е фронта срещу Румъния в онзи момент руските войски преминават в настъпление (което бързо е спряно от немците) а съветската авиация започва да нанася удари срещу набелязани предварително цели в дълбочина. Една такава цел на 22 юни 1941г. се оказва Добрич – на повече от 500 километра от границите на СССР тогава.
СССР нанася терористични военни удари срещу България, напада с подводници и потапя кораби с бежанци, спуска с парашути и подводници терористи в подкрепа на шумкарите, води информационна война срещу България и….. поддържа посолство в София. България единствена от страните на Тройната ост не само не скъсва дипломатически отношения със СССР (въпреки настояванията на Германия), но и позволява на руснаците да запазят посолство и дипломати в София, което посолство развива активна подривна и шпионска дейност срещу България. Този маскарад приключва на 5 септември 1944г., когато СССР вече няма нужда от никакви маски за благоприличие и скъсва дипломатически отношения със България, часове преди да я нападне. Така и последните илюзии на България, че поведението и от ВСВ ще бъде оценено от големия московски брат, остават попарени. В следващите месеци са избити над 100 хиляди българи – по фронтовете като подчинен на СССР “съюзник” и директно без съд и присъда от завзелите властта шумкари и комунисти. В този момент, с окупацията на България, приключват и всички имагинерни заслуги на Русия за Освобождението на България. Казано просто – крепостни селяни и съветски роби не могат да носят свобода. Те носят робство.
