Един месец без Фейсбук

Преди около месец, след поредния “бан” (забрана за публикуване, споделяне, комуникиране) за поредни 30 дни, заради картинка-колаж, публикувана преди повече от година, реших, че това е достатъчно. Деактивирах си и двата официални профила, въпреки воплите от страна на софтуера-шпионин, наречен Facebook. Настройките на сайта ме попитаха около десетина пъти дали наистина съм склонен да извърша подобно “самоубийствено” (според тях) действие, и аз потвърдих – още повече, че е нагло от тяхна страна да те вкарат виртуално зад решетките (на каквото реално се приравнява забраната) и да те питат – защо все пак искате да изтриете/деактивирате акаунта си?

Малко след това набра скорост скандала със следенето, послушването и продажбата на лични данни на различни фирми, една от които изплува главно заради това, че е използвала това за намеса в изборите за президент на САЩ. Нямам съмнение, че още много други фирми са купували данни за мен и други потребители, и са ги използвали по различни начини – за профилиране, психо-портрети, издирване и други вредителски действия. Просто действията на “Кеймбридж аналитика” престъпиха закона в САЩ (а янките имат особено лошо отношение към чужденци, престъпили законите им), но вероятно подобни престъпления са вършени в последните пет години на всички избори в България. Така излизането на “печелившата” кандидатура на генерал-летец-русофил от ръкавите на РИСИ вероятно е било подплатено с активни действия и мониторинг на българския сегмент на Фейсбук.

Кампанията #DeleteFacebook, в рамките на която много известни личности като Елън Мъск, а днес и Стив Уозняк изтриха профилите си последва моето действие от началото на миналия месец, с което мога да се гордея, че леко съм “повлякъл крак”. За мен това е втори път, когато закривам профил – предишния път беше през 2012г., когато установих, че достъпът на едни мои “приятели” до контактите ми и снимките ми във профила ми ми носи негативи в личен план и реших да го прекратя. Казвам “приятели”, защото в тази мрежа свързването на профили е породено от всичко друго, но не и от приятелство – повече е желание за следене, контрол и т.н. Историята вече помни доста случаи на домашно насилие и дори убийства, породени от действия (реални или мними) във Фейсбук.
Активирах отново профила си близо година и половина след това (лятото на 2013г., разгара на протестите срещу Орешарски), когато се наложи да поддържам няколко страници в тази социална мрежа и бях изненадан колко е напреднала ситуацията в посока това човек да споделя данни за себе си, действията си, поведението и местоположението си. Имаше възможности да се появиш на снимки, отбелязан (тагнат) от други хора, дори и без да искаш това. Слава Богу, скоро след това се появи опцията да не позволяваш подобни действия на тагване, или да ги одобряваш, преди да ги видят други потребители. Това ми е спестило няколко конфуза, в които да обяснявам защо на присъствам на тъпи фотоси и маскаради. Навлизането на смартфоните и мобилните приложения още по-широко, доведе до там, че те ровят в телефонните номера, сравняват ги с база данни и ви предлагат да добавите произволен брой хора като “приятели”. В моя случай – роднини, на които меко казано не държа особено, или пък не желая да четат какво пиша всекидневно, хора с които съм имал конфликт за пари и други подобни – бивша наемателка, собственик на авто-сервиз, който ме измами и т.н. Предполагам и моя профил е излязъл в техните листи за предложени “хора, които може би познавате” и вероятно някои от тях са се изкушили да ровят в снимки и споделени текстове.

Поради факта, че аз съм един от 3-5% потребители на Фейсбук, които не го възприемат като телевизор (не скролват лентата с новости, ами активно пишат, споделят и добавят снимки и видео) всъщност моя профил беше доста информативен за тези, които го отваряха. Подозирам, че е бил интересен и за доста събирачи на данни за хора, които не харесват диктаторски режими като тези в Москва и Анкара, макар че и този блог дава достатъчно материал за мислене в тази посока. Просто обаче момента в който споделяш снимки на детето си, жена си, посочваш къде си (или пък друг те отбелязва на това място и събитие) и заедно с това пишеш за политика и чувствителни теми като корупцията и мафиотизирането (тук не визирам само себе си) просто дава твърде много информация на незнайни хора. Като се има в предвид, че МВР и ДАНС могат да добиват данни от Фейсбук в почти оперативен порядък, а имат и удобни съдии под ръка, ако е нужно, а после тази информация изключително лесно и евтино попада в трети ръце, човек трябва да се замисли дали и в каква степен контролира всичко това.

Един сигнал за преминаването на границите от страна на Фейсбук беше служебното спиране на първия ми профил, защото беше с име, което не било като “това с което съм известен в обществото”, което било изискване на Общите им правила. С други думи, една частна фирма искаше от мен да представя снимка на официален документ, за могат да ме свържат с точно определен човек с име и ЕГН. Това, след като тази фирма знае (с 99% вероятност и точност) адреса ми, телефона ми, е-мейла ми и това къде и как прекарвам времето си. Отказах да предоставя тези данни и профилът ми е затворен, което не пречи същата тази фирма (чийто собственик днес дава показания пред Конгреса на САЩ) да ми праща покани по мейла да видя какво се случва с профила ми и приятелите в него. Един вид – затворен си, но можеш да дойдеш пак, само бъди добричък и ни дай данни за себе си. Ние тези данни ще ги предоставим на всеки, който ни плати за тях под формата на маркетингова информация и ни излъже, че няма да злоупотрябва или да прави лоши неща. Срещу пари Facebook вярва на всички лъжи. Подозирам, че всички диктаторски режими (които са безумно изобреателни да правят мизерии) от Москва до Пхенян и от Пекин до Анкара имат няколко скрити, регистрирани в ЕС и САЩ рекламно-маркетингови фирми, които купуват бази данни за потребители, които данни след това служат за преследване, тормоз и убийства. Ако още не го правят, то много скоро ще започнат да го правят. Това важи и за всички други социални мрежи – Туитър, Снапчат, Инстаграм и т.н.

Аз разбира се още отначало постъпвам с презумпцията, че всичко, споделено и качено от мен в интернет (не само във Фейсбук и не само във социалките) може и вероятно се пази и копира – мейли, чатове, обаждания, снимки и видео и вероятно в някой момент някой много добър софтуер (или жив човек) ще е в състояние да извади всичките ми постъпки, споделяние, писания, тагвания и прочее действия онлайн от 1997-ма насам – по дати и по места, където са правени. Всички малки и големи тайни, всичко ще бъде на показ – за всеки, който иска да плати за това. В момента това вероятно е никой, или пък диктаторите от Кремъл и Анкара са ме отбелязали като критикуващ ги потребител, но не се знае, каква ще е ситуацията след 10 години. Не се знае дали факти от биографията ми няма да се използват мръснишки срещу жена ми, или 7-годишното ми дете след време. Понеже съм наясно, че не мога да се скрия от всички камери и начини за проследяване и да остана социално жив (в противен случай означава да не комуникирам с никой, което е социална смърт), аз съм възприел тактиката да давам максимална гласност на вижданията и убежденията си и да споделям максимално малко информация за графици, адреси, местопребиваване и бъдещи планове, просто за да не може непознати хора да ми подогтвят каквито и да е изненади.

Омръзна ми да се съобразявам с малоумните правила на политкоректния Цукербърг, написани за да “подобрят преживяването ми във Фейсбук” и да получавам наказания за смехории, а явно тролски профили, които явно не са против алгоритмите, да продължават да бълват фалшиви новини и глупости. И преди Facebook знаех, че широки скотски маси развиват теории на конспирациите, не четат, но пишат глупости, обаче социалното зло ме сблъска директно с много от тях. Понеже в продължение на години съм свикнал да изкарвам пари от създаденото от мен съдържание (най-вече с писане на текстове), малко много ми идва факта, че Фейсбук изкарва пари от мен – и косвено, като ме продава като аудитория и ме облъчва с реклами и пряко, като продава данните ми на маркетолози и диктатори, а аз не съм спечелил един цент от това. Затова и реших – Delete Facebook!. Поне докато Европейската комисия не ги принуди да държат данните за граждани на ЕС в рамките на ЕС, да не ги дават на диктатори и фирми извън ЕС, и не принудят Вашингтон (американските посолства) да спрат да искат достъп до профилите в социални мрежи под различни предлози, като издаване на визи, например.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.