Прозрачният сценарий на изЧЕЗването

Последният рунд на словесни престрелки по линията КЕВР-цени-ЧЕЗ отново очертава и контурите на сделката, в която Гинка от Пазарджик купува най-голямото електроразпределително дружество, а далеч по-големи играчи стоят отстрани.

ЧЕЗ поискаха увеличение на цената с 16.3%, а от дружеството отговориха, че това няма да увеличи сметките на гражданите с повече от 3 стотинки на киловатчас. Това е сценарий от последните години, който се повтаря поне два пъти годишно – ЕРП-тата искат увеличения със стъпки над 15%, като реално получават от КЕВР под 5% и така на практика се получава максимата – искай много, за да получиш нещо. Ако поискат малко увеличение, вероятно КЕВР ще отговори – няма нужда от това, щом е толкова малко, заради което мениджърите са усвоили друг подход – изтъкват нужда от големите инвестиции, споменават възможността от аварии (и оттам спиране на тока) и винаги не забравят и своите големи загуби от кражби и т.н. За да тушират общественото недеоволство, обикновено изтъкват колко малко е реално това увеличение (3 ст. в случая) независимо от двуцифрения процент.

Ако погледнем ситуацията от друг ъгъл, една компания, която се намира в процес на продажба и купувачът и взима банков кредит (колкото и съмнително да е това като схема) за около 300 милиона евро, по този начин гарантира увеличение на приходите си на годишна база с определен процент – в случая с 16.3%, ако КЕВР одобри. При равни други условия, и намаляващо производство и потребление на ток, това поне гарантира че приходите няма да спадат, а нормата на печалба ще се вдигне, което е отлична новина за кредитор, който има обещанията за бъдещите приходи като обезпечение по кредита си.

Тук излиза и въпроса коя е Гинка и Инерком, и #КОЙ стои зад тях. Бивол извадиха доста факти около възможността това да е самият премиер Борисов, които потънаха във всеобщо мълчание по темата. Безспорно е, че дружество с големи обороти дава големи възможности за пране на пари, придобити по други способи, освен и възможостта да бъде източвано по модела на Кремиковци, Булгартабак, Полимери и други знакови предприятия, попаднали в ръцете на известни имена от (полу)подземния свят. Няма как хора като Пеевски, Румен Гайтански, Васил Божков или Николай Банев да купят директно ЧЕЗ – обществената нетърпимост ще помете сделката и правителството заедно с нея. Затова в ролята на бушон беше поставена Гинка и дружеството Инерком, което да издържи поне първоначална проверка за надеждност. При благоприятно (за кукловода на Гинка) развитие, Инерком се сдобива с ЧЕЗ след “успешно” финансирана сделка (задължително от българска банка, чужда банка не би участвала в подобна схема), след което КЕВР попада под лек натиск да започне да увеличава цените на тока със средно 5-10% годишно, което в рамките на 5-6 години може да доведе до практически двойно поскъпване на електричеството за битови и промишлени нужди. #КОЙ е доказал способността си да прилага комбиниран медиен, прокурорски и парламентарен натиск за постигане на бизнес цели и едно последващо изменение на Закона за енергетиката (през преходни и заключителни разпоредби на други закони), гласувано от плаващо мнозинство може рязко да промени правомощията на КЕВР, да смени председателя му или трето действие, в добавка с предварително производство на Прокуратурата на РБ и лека медийна истерия, раздухана в подходящ момент. Правителството на Борисов, поставено пред вариант протести и сваляне, първоначално се съпротивлява, но в последствие се предава и отговаря на исканията за промени в закона, като се опитва да използва буфери, за да тушира социалното недоволство. Тези буфери са временни и трупат дефицит в други дружества от веригата производство-пренос-продажба на ток, което активизира мощни лобита на различни проекти. На хоризонта се задава дефицит на ток, започва да се споменава еретичната дума “режим” и “внос”, което активизира никога не заспиващите мафиотски групировки с московски корен, работещи в полза на проекта АЕЦ Белене. Докато тече цялата тази дандания, офшорни компании от Дубай и Кипър (с формални собственици трима бедняка и две камили) купуват Инерком и съдията свири край на първото полувреме. След края на еврофондовете и изтърбушването на ЗОП, #КОЙ е намерил нов начин за финансиране на медиите и политическото си влияние.

Този сценарий изглежда повърхностен и налудничав, но както е известно от практиката, това са най-вероятните за сбъдване варианти.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.