Тази пародия, наречена българско правосъдие

Вчерашният арест на кмета на район Младост Десислава Иванчева беше очакван и неочакван едновременно. Ето и причините:

– Очакван беше, защото Иванчева се появи в Младост сякаш от нищото, след като предишния кмет Цвета Авджиева (верен кадър на ГЕРБ) беше принудена да подаде оставка през 2016г. Иванчева ненадейно за всички победи на предсрочните избори следващия кандидат на ГЕРБ и се превърна във външно тяло в една община, известна със своята йерархия и субординация във всичко – премиерът решава, спуска за изпълнение към кмета на София, Общинския съвет гласува и районните кметове изпълняват. Самите районни кметове имат изключително малко правомощия и те са по-скоро буфер между гражданите и кмета на Московска. От тях се очаква да играят в отбора, а не да пречат и в това отношение Иванчева определено не пасна в ГЕРБ. Сигурно са и правени оферти да се смири, да спре да саботира бизнес-начинания и строежи на na6i, 4itavi hora, по модела, по който ГЕРБ засмуква всякакви хора в матрицата си (справка – засмукването на Реформаторския Блок). Иванчева (която дава вид на вироглава), вероятно е отказвала да се вслуша в съветите да “слуша и да папка” и е бил активиран този сценарий по отстраняването и.

– неочакван беше, защото все пак тази схема вече беше отработвана от шайката на ГЕРБ още при първия им мандат и честно казано се поизтърка – показни полицейски акции срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, срещу лекари от болницата в Горна Оряховица бяха позабравени вече и сега отново лъснаха от миналото. Иванчева не беше просната на асфалта, “защото е абсолютен престъпник”, но не и беше спестено нищо – държана повече от четири часа права, без вода, без достъп до тоалетна, без адвокат, пред очите на цяла София. Това на човешки език се нарича омаскаряване и внушаване, че даден човек е виновен априори, а в правото се използва термина “набеждаване”. Изключително лошо впечатление прави и факта, че разни цивилни лица, както и лица от някаква Комисия против корупцията, която е политически орган, имат полицейски функции и дори ходят маскирани. Скоро вероятно и инспекторите от ХЕИ ще започнат да се маскират, защото отбраняват националната сигурност.

Намирането на наркотици, оръжие, пари и дори ядрена бомба в дадена кола, която често стои паркирана на улицата и едва ли е под контрола и наблюдението на собственика и ползвателя си 24 часа на ден повдига въпрос, който прокуратурата ще трябва тепърва да доказва. Въпросът е – кой и с каква цел е сложил тези пари там? Нека не се лъжем – в София има доста хора, които са готови да дадат доста повече от 70-80 хиляди евро, за да не бъде Иванчева кмет на Младост. Дори го наричат инвестиция в бъдещето, според публикации във Фейсбук и Туитър.

Не мога да твърдя, че Иванчева е поискала този подкуп или че не го е поискала – това трябва да прецени съда. Не мога да твърдя дали тя става или не става за кмет на Младост, както обясняваше известния политически парашутист и бивш депутат от БСП Георги Кадиев. Мога да видя обаче, че след подобен комедиен екшън целта не е Иванчева да бъде осъдена. Целта е просто да бъде махната от район Младост, по начина по който Ценко Чоков беше махнат от Галиче. Не защитавам Чоков, но засега резултатите от всички действия срещу него още не са завършили с осъдителна присъда. Целта е в район Младост да има нов, по-сговорчив кмет.

За всички комисии, служби, специални и обикновени прокурори и останалите комедийни герои, “борци с корупцията” може да се каже – когато нахълтате по подобен начин в МС и натръшкате на жълтите павета премиера и 3-4 министри, хората ще повярват, че наистина се борите с корупцията, а не изпълнявате поръчки. Когато видим подобна атака в хотел Берлин или Сараите и #КОЙ да стои с часове на улицата, по очи на асфалта, без адвокат и сниман от десетки камери – тогава обществото ще повярва, че има правосъдие, а не фарс и комедии.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.