Наскоро излезе поредния годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права, в който за пореден път България е подложена на пресилени и трудно аргументирани критики. Добрата новина е, че този доклад не е насочен срещу България, а е една американска традиция за отразяване на състоянието на човешките права във всички страни по света, лошата новина е, че в него има много верни констатации. В частност за България верни са изводите за липса на независимост на съда и че корупцията обхваща всички нива на управлението.
В случая обаче си заслужава да се обърне внимание на критиките срещу България по отношение на правата на циганите и турците, които се разглеждат като малцинства, явно третирани дискриминационно от България и българите. Това отразява едно дълбоко неразбиране на от страна на Вашингтон на процесите и историята на Балканите, както и на съвременните социално-икономически реалности.
На първо място – отчита се като негативен факт липсата на нещо като циганска партия в парламента и се отчита като позитивен факт, че турците “държат” около 8% от местата. Това е явно незачитане на факта, че Конституцията забранява партии и организации на етническа и верска основа и ДПС, макар и явно турска партия, се е декларирала като българска такава, освен това в нея са намерили място доста българи. Фактът, че тази партия е основна причина за срастването на политическата система и съдебната власт и в основата на всеразяждащата корупция, е удобно пренебрегнат от янките. Имало е депутати цигани от практически всички партии в парламента и основния проблем всъщност е невъзможността да се излъчат качествени и образовани кандидати за държавни и общински длъжности от тези партии. Примерите с Александър Методиев – Бат Сали (ДПС), Илия Илиев (ГЕРБ, партия ДРОМ), общинския съветник Айри Мурад (Реформаторски блок) в Пловдив от Столипиново са пример, че тези хора носят повече негативи за партиите, които ги издигат, отколкото позитиви за ромската общност. В голямата си част те са тартори и използват властовите ресурси за лично облагодетелстване, а не за провеждане на смислени интеграционни политики. Говоренето им винаги е с негативна конотация към българите, които априори са виновни за всички проблеми на циганите и винаги се набляга на разделението по етническа линия. Говорил съм с партийни функционери и от тях зная, че намирането на кандидат за изборна длъжност циганин, който да е образован, неосъждан, лидер на общността (без да е тартор) и с достатъчно смислена биография е изключително трудно. Често пъти след избирането им властта развращава тези хора по-бързо отколкото това става с колегите им българи. Не на последно място, местата в българския парламент, общински съвети и други изборни длъжности са отворени за всички български граждани без разлика на етнос и религия, т.е. самата идея за квотно представителство на турци, цигани може да се разглежда и като намеса във вътрешните работи и недопустим натиск. Всеки гражданин на Република България може да бъде избиран да представлява интересите на други граждани и да се издига според уменията и заслугите си, независимо дали се определя като българин, евреин или арменец, турчин или циганин. Това се нарича меритокрация. Всички други подходи може и да изглеждат много мъдри от Вашингтон, но на Балканите резултата е провалени държави като Косово и Босна и Херцеговина. В тази връзка опасно е и заиграването с т.нар. помашки етнос, който се представя като отделен от българите. Друг факт който янките тотално са забравили, е че България не признава наличието на чужди малцинства на своя територия и не гарантира колективни права.
Прави впечатление, че Държавния департамент често използва заключения и формулировки на БХК, една организация, чиято полза за тези, които защитава е спорна, а пристрастието и е безспорно. Анти-циганските протести в Асеновград са споменати като форма на потискане на ромите, което е напълно извадено от реалния контекст – всеки подобен протест е свързан с конкретно престъпление, чиито извършители са цигани, а държавата се е провалила в това да наложи правосъдие, да залови и накаже извършителите. Тук следва да се отбележи, че циганската общност като цяло зачита законите България в по-малка степен, не признава българското правосъдие, а само своите цигански съдилища – мешерето, и като цяло превенцията при тях почти не работи. За ромите попадането в затвора като цяло не е особена трагедия, а просто факт в биографията, за който са виновни българите. Докладът на Държавния департамент пренебрегва факта на широко практикуваните ромски сватби и секс с малолетни лица, както и умишлени действия с цел източване на публични фондове и ресурси, които използват пропуски в законодателството.
Особено недоумение буди пасажа, в който българите биват обвинявани, че изтеглят децата си от училища, в които има много ромски деца. Хората, които са написали това, явно нямат деца, или пък са в категорията социални дебили. Ако човек действа само въз основа на расови стереотипи, то той е расист, но ако не си вади изводи от житейския си опит и познание, явно е социален дебил. Всеки човек търси най-доброто училище за наследника си, и ако учителите не са в състояние да принудят циганите да учат, то никой не би искал детето му да е в клас с ниска успеваемост, където в повечето време от часа учителя се надвиква със слаби ученици, били те роми или други. Доказан факт е, че ако една трета от учениците не разбира материала и изостават с уроците, те отнемат две трети от времето на учителя, а целия клас изостава. Много от циганчетата в първи клас де факто не знаят български език, което е бариера за приобщаването им към обществото. Образователния проблем с ромите действително е тежък, но подхода на Държавния департамент е погрешен – предложението на янките по същество се нарича сваляне на нивото и критериите в училищата, за да паснат те на циганските културни особености. Държавата следва да принуди тези хора да пращат децата си в училище не само като присъствие, но и да изисква резултати в образованието им, за да имат основание хората от други общности да не изтеглят децата си от подобни училища. Български деца съжителстват в клас успешно с деца от турския, арменския, еврейския етнос и единственото разделение от ромските деца е проблема с деградацията на подобни училища.
Проблемът с българските затвори е широко известен, но държава, която е световен шампион по брой затворници на 1 млн. души население и чиито затвори са известни с ужасните си условия и бандитските групи в тях, просто не би трябвало да се вглежда в затворите по света. Както се казва – а вие защо биете негрите?
