Здравеопазване извън лекари и болници

Последните протести на лекари от болниците във Враца и Ловеч, разрешени както винаги в последния момент от самия премиер Бойко Борисов, показват хроничната слабост на досегашния модел на финансиране на здравеопазването през НЗОК.

Моделът залага на псевдопазарния принцип, че здравето е вид благо за което обществото е готово да плаща на принципа – Х брой пациенти, лекувани в У брой лечебни заведния е равно на определена сума пари, събирана от месечни вноски и доплащания от бюджета. Този подход може и да е изглеждал смислен в някоя канцелария, но на практика е неработещ и превръща лекарите в чиновници, болниците в места за обработка на клинични пътеки, а пациентите – в жертви. Буквално.

За да се промени това, е нужна цялостна промяна в подхода на държавата към проблема. За да се превърне здравеопазването от проблем в решение е необходимо държавата да се сети, че не може да абдикира от три свои области – сигурност, образование и здравеопазване и там всеки гражданин (особено тези, които си плащат осигуровките), следва да получава навременна и достатъчна помощ.

Започва се със здравната карта – на територия и население като българското са предостатъчни 150-180 болници с около 30-35 хиляди легла. Точните цифри разбира се могат да варират, но в случая е важно разпределението на здравните заведения в страната, така че в поне 5-6 града извън София да могат да се правят операции и да се провежда лечение, равно по качество и обем на това в София. Това са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. Във всички областни градове следва болниците да могат да лекуват успешно онкологични, сърдечно-съдови и други заболявания с голяма социална значимост, за да не се налага пациенти да пътуват по над 150 километра за рутинни процедури и изследвания. Всеки град над 3-4 хиляди души се нуждае от болница, особено ако е отдалечен от областен център – каквито са Малко Търново, Кула, Брегово, Белоградчик, Шабла и т.н. Наличието на добра болница и училище (основно и гимназия) е предпоставка за промяна в отрицателния тренд на обезлюдяване и дори би стимулирало заселването на нови хора в малки градове. В момента заселването далеч от областен град е де факто съзнателен отказ от медицински грижи и образование, което е спирачка пред икономически активни млади хора и семейства, освен ако не са отчаяни авантюристи.

Следващото нещо в подкрепа на здравната карта е броят лекари и медицински сетри, нужни за тези болници. Приема се, че този брой е Х за всяка клиника, област и специалисти и този брой специалисти се назначават в болниците от НЗОК, и получават заплатите си от НЗОК. Така лекарите не зависят от мениджмънта и корупцията в местни болници като тези във Враца и Ловеч, както и не се поддават на натиск от местни политически фигури. Лекарите имат задължения само към пациентите си и е недопустимо да не получават заплати заради лоши решения на местно ниво. Също така, ортопед, кардиолог, уролог, медицинска сестра и т.н. в София, Варна, Петрич, Свиленград или Тутракан следва да получават ако не еднакви, то поне сравними възнаграждения за еднакъв труд, независимо къде е положен. Това би накарало повече лекари да избират кариера и в малки населени места, не само защото са принудени. Също така, лекари назначени от НЗОК, могат да бъдат по-лесно командировани в болници, където има недостиг на специалисти. Единна държавна политика и назначаване на специалисти към НЗОК ще позволи и преодоляване на недостига на специалисти като  патоанатоми и анестезиолози, които специалности не са престижни от гледна точка на заплащане. Така ще може и на национално ниво по-лесно да се съгласува броя специалисти, нужни за обучение в мединските ВУЗ-ове.

На следващо място – купуването на лекарства и консумативи, както и апаратура да се извършва пак от НЗОК, която после да ги разпределя между различните болници в зависимост от нуждите им. Така ще се избегне ситуацията, в която различни болници купуват едни и същи лекарства, импланти и апаратура на различни цени, включително и заради корупция на местно ниво. От подобен ход могат да се спестят поне 20-30% от разходите за лекарства, консумативи, импланти и апаратура, от което ще са доволни всички, с изключение на вносителите на подобни стоки. НЗОК с държавна подкрепа може да финансира и производство на определени изделия в България, ако се прецени като перспективно.

Тези две действия ще доведат до две неща – намаляване на разходите и безконтролното източване на здравните фондове, и повече време в което лекарите и болниците ще се занимават с основните си задължения – да лекуват хората. В момента НЗОК е просто огромен резервоар, в който всеки гледа да забие тръбичка и да точи оттам пари по завишени фактури за доставка на лекарства и консумативи, незаети щатове на персонал и фалшиви клинични пътеки. В добавка и самите пациенти си купуват лекарства, консумативи и импланти, защото “няма и защото касата не ги покрива”. Лично проверен и изстрадан факт. Пациентът и близките му нямат време, знания, а често и желание да проверяват кой точно е виновен да плащат два пъти за едно и също нещо – един път под форма на осигуровки и втори път – директно, кеш и без касов бон.

Тук идва и най-голямата промяна – плащаните от гражданите здравни осигуровки, които в момента са процент от заплатата му, трябва да станат твърда месечна сума с различни прагове, която да се гласува от правителството когато се променя и размера на минималната работна заплата. Т.е. здравните вноски да бъдат 20, 50 и 100 лева месечно, като човек избира каква вноска да прави и тя да се трупа в негова лична сметка в НЗОК. Срещу всеки от тези прагове човек знае какви медицински услуги може да получи веднага и за кои ще трябва да доплати – законно и срещу касов бон. Това незабавно ще доведе до изсветляване на плащанията в сектора, които в момента са сиви. Цените на тези услуги ще спаднат и ще подлежат на контрол. На монопола на здравната каса също трябва да се сложи край и да се допуснат и частни медицински застраховки и каси – оттам контрола върху лекари и болници ще се засили автоматично.

За да се стимулират хората да плащат по-високи вноски в личните си сметки (които не могат да се харчат за друго), държавата може да отдели част от субсидията за здравеопазване (в момента около 5 млрд. годишно) за да предоставя безлихвени кредити за лечение в размер до сумата от сметката на всеки човек. Могат да се правят и семейни сметки, както и други варианти за засилване на контрола – от страна на каси и на пациенти, които ще искат да знаят какво получават срещу парите си и кой за какво ги харчи. В момента на човек се удържат по около 8% от заплатата автоматично, които потъват в общата каца(каса), която няма дъно. Независимо дали получава 500 или 5000 лева заплата, човек знае, че отиде ли на лекар и в болница, последното, което има значение, е неговото здраве, а първото – парите му – неговите и на близките му. Това трябва да се промени.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.