Широко коментираното посещение и поведение на премиера на България в Русия не донесе никакви изненади за никого – поставен в патова ситуация от Москва, той просто намери за нужно да се предаде и да помоли за прошка. Пътьом изказа искрена (наистина искрена) благодарност към Путин, че го е поканил….в Кремъл. Явно след двореца на Ердоган, трите папски погалвания и това, че беше наречен в западната преса “портиерът на ЕС”, само покана за гостуване в Кремъл е липсвала в личностната му самооценка.
Ако сравним поведението му в момента и поведението му преди пет години, когато Борисов пак беше премиер, разликата в отношението му към Русия е видима с просто око, а причината за това е ясна – водената от Кремъл информационна и хибридна война срещу ЕС и България. Борисов е жертва на тази война и е развил към агресора Стокхолмски синдром на привързаност, както жертвите на престъпления често развиват себеотдаване и олицетворяване с насилника си.
В края на 2012 и началото на 2013г. Борисов беше съвсем в края на първия си мандат, но още не знаеше, че той ще приключи така скоро и рязко реагира на новината, че Росатом е завела дело срещу България в Арбитражния съд за сума между 800 млн. и 1 млрд. евро. Заяви, че това е “вероломно поведение” от страна на Москва и обеща неприятен разговор на Путин, който се очакваше около 3-ти март 2013г. В отговор Кремъл просто отмени визитата на Путин без обяснения, а малко след това покачването на цената на тока доведе до т.нар. “февруарски протести”, откъдето изплуваха доста съмнителни фигури с финансиране и подкрепа от криминални среди (Бисер Миланов – Петното и групата около него), Групата “КТБ-Цветан Василев-Бареков” и други русофилски и квази-патриотични организации. От дистанцията на времето ясно проличава руския почерк в цялото активно мероприятие и Борисов дава вид, че е научил урока си добре. Плати без никаква съпротива над милиард лева на Росатом за ненужно (и по неговите думи) оборудване, и подскача като ударен от ток по всяка тема свързана с енергетика – достатъчно е да се проследи реакцията му за аферата “Гинка и ЧЕЗ” и това как скоростно се изстреля в Москва веднага след Радев – вероятно повикан от Путин.
Закупеното насила от Русия негодно ядрено оборудване е пасив, който Борисов се опитва да превърне в актив в една бъдеща АЕЦ, в която вероятно ще е принуден чрез договор да даде държавни гаранции за изграждането и изкупуването на тока и, което от своя страна прави бъдещите загуби и пасиви за България неизмерими. Токът от тази централа ще бъде изкупуван и пласиран от НЕК на каквито цени каже собственика на АЕЦ-а, просто защото другата алтернатива е тази централа да бъде губеща с всички екологични последици от това. Така загубата ще се акумулира от НЕК и през енерго-разпределителните дружества ще се разпределя към всеки елетромер в България. Това ще подкопая бъдещия свободен пазар на електричество и ще направи цялата икономика на България зависима от една централа, която е проект и изпълнение на анти-европейска и анти-цивилизационна сила като Русия. Бъдещия собственик на централата, който и да е той, ще има по-силни връзки с Кремъл, отколкото с Дондуков 1. Ще получава и заповедите си оттам. Ако Борисов и хората около него не съзнават този факт, са глупаци. Много вероятно е обаче Борисов да гони кратък хоризонт до 2022-25г., и да не му пука особено какво наследство ще остави.
Подобно е положението и т.нар. “газов хъб Балкан”, който съществува само в главата на премиера и на няколко салфетки, където е бил рисуван под благосклонния пиян взор на Жан-Клод Юнкер. Няма отговори на въпросите откъде и какви количества ще го захранват, а унизителното молене на Радев и Борисов пред Путин да не ги забравя при разпределянето на газа. “Обещанието” на московския самодържец да договори с турския султан отклонение на “Турски поток” към България беше знаменателно и още по-унизително – намек да си знае мястото между двете азиатски империи и ехидно натвърдване – можеше да зависите само от нас, но сега зависите и от турците. В случая единствената надежда е САЩ да наложат санкции на Газпром (както вече направиха с компаниите за Северен Поток -2) и по този начин да спрат руската експанзия в Европа. Позицията на ЕС и България спрямо Русия и руския газ трябва да е единна и да изисква от Москва и Газпром следното – ЕС купува всички нужни количества от Русия на западната и граница на единни цени за своите членки, след което договаря транзита през Украйна и Беларус до своите източни граници и транзита и разпределението до своите членки. По подобен начин трябва да се договаря и вноса на норвежки, алжирски, катарски, американски, туркменски, ирански, азерски и всякакъв друг газ – вкарва се в тръбите на ЕС от най-удобния терминал и се транспортира до клиентите по целия континент. ЕС трябва да създаде европейски аналог на Газпром, в който акции да имат всички страни-членки и той да се занимава с продажбата и транзита на газ след като е купен от външни източници. От подобно нещо България би получила намаляване на цените и по-благоприятни условия за газ – несравнимо по-голяма печалба от имагинерните транзитни такси на т.нар. “газово хъбче”.
И все пак – какво превърна Борисов твърдия натовец и европеец през 2012-2013г., който се закани на Путин, че няма да му е приятно, когато постави въпроса за “вероломното нападение” на Росатом, в Борисов молителя и оправдаващия се пред същия този Путин, стигнал до там, че да се извинява и да моли големия брат да му прости?
Отговорът е прост – руската хибридна война.
В тези пет години Русия инвестира огромни пари в няколко прости неща – подкупване на европейски и български политици и влиятелни фигури, маскирани като социолози, политолози, енергийни експерти и т.н. агентура в изграждане на позитивен имидж и промиване на съзнанието на населението, за което 80% е известно дори на Иво Христов какви са. Това население е подложено на всекидневно облъчване, “проучвания”, “анализи” и всякаква друга пропаганда, показваща нагледно как ЕС се разпада, а Русия укрепва и се увеличава. Манипулиране на факти, откровени лъжи и заблуди се повтарят по телевизионните канали (канещи едни и същи “експерти” и малко маргинални опоненти като контра-теза) и особено силно през интернет и социалните мрежи, които руските политически технолози видяха като отлично средство за пропаганда. Русия не е в състояние да създане нещо подобно на интернет и фейсбук самостоятелно, но руските служби са много спососбни да създават руски ерзац-заместители на западни информационни продукти – това са Russia Today (откровено копираща Ройтерс като маниер, но не и като достоверност), ВКонтакте (създадена от Павел Дуров, но овладяна от ФСБ) и руския сегмент на интернет, наречен Рунет, където цари все по-строга цензура от страна на Роскомнадзор. В истинския интернет и социални мрежи като Фейсбук и Туитър, които не са под руски контрол, върлуват тролове и платени руски пропагандисти, които методично имат за цел да облъчват потребителите с руски пропагандни тези. От 2013г. насам явно се измени руския език спрямо Европа и европейците – все по-често биват наричани фашисти, все по-често руски профили и акаунти заплашват европейци и източно-европейски граждани и политици с убийства и нови “освобождения” в стил “На Берлин”. Това се допълва и от действията на криминални групи като т.нар. “Нощни вълци”, както и местни пара-военни групировки, вкл. и в България, които правят аналогия с подривните действия на Кремъл срещу Европа и България в периода 1920-45 години, когато се финансират терористични актове (Света Неделя) и се инфилтрират терористи (групите на Антон Иванов, Цвятко Радойнов и др.) На политическо ниво се финансират партии, които открито говорят срещу НАТО и ЕС, като по този начин се постига максимален ефект от руската хибридна пропаганда – тя е многопластова и влиза през интернет-коментари (наподобяващи реални хора), медийни публикации и цитати от познати имена на “експерти” и изявления на “политици” като Сидеров и Марешки, които откровено спускат руски опорни точки сред населението.
Резултатът, който се постига е смяна на убежденията, особено сред неособено информирани и образовани хора, които в училище са били подложени на пропагандното клише, че Русия се явява някакъв вид “освободител” и не знаят за действията на Кремъл срещу България от 1878г. насам. Постига се разколебаване в устоите, демократичния избор и външнополитическата ориентация на страната в средния български избирател, което заедно с кибер-атаки, инструменти като Уикилийкс и прочее кара Запада да изглежда глупав и разединен, а Русия единна, мъдра и могъща. Тези атаки, които се подчиняват на единен център в Русия, ще се засилват и за в бъдеще, и не само в България. Предстоят много сериозни изпитания и след Брекзит – в Италия до властта се докопаха групи, които призовават за отмяна на санкциите срещу Москва и дори за излизане от еврото, ако еврозоната не опрости 250 млрд. дългове на Италия. Към това можем да добавим и политиците в Гърция, Унгария, Словакия и дори набиращи скорост партии в Германия и Франция показват, че Борисов не е сам в своя завой на изток. Всичко това е резултат от само пет години хибридна война, а предстоят още неизвестно колко по пет, плюс реалната заплаха за реален въоръжен конфликт. България изглежда сякаш се е предала. Преподаватели във Военна Академия, УниБИТ (Магнаурската школа на ДАНС) и Академията на МВР открито изказват възхищение от Путин, Русия и Кремъл, обясняват и възхваляват руските методи на смесване на тайни служби и политика и влияние на политическия процес (както и подкопаването на легитимни политически субекти в други държави) и като цяло – за армията, полицията и специалните служби се готвят кадри, чийто морален интегритет е силно под въпрос. Най-явния пример за това е Румен Радев – натовски генерал, който удивително бързо възприе про-кремълска реторика. Дали това е резултат от собственото му его и тщеславие, както и желание да угоди на повлияните от хибридната война и пропаганда избиратели, или е вътрешно убеждение, предстои да видим. Факт е, че Радев е продукт на политически маркетинг и политически технологии от руски тип, дори и да не е директна креатура на Решетников. Вследствие на проучване за нагласите на населението (изкривени от пропагандата) е откроен образ на политик, към който най-много пасва образа на бившия командващ на ВВС ген. Румен Радев. Това е нещо, което обръща политиката с хастара навън – принципът е, че политиците имат ясни убеждния и виждания и ги отстояват и на избори, а не че се формират и определят според очакванията на “онези 80% от електората”, които избират хора като Иво Христов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Румен Радев. Така Радев определено е продукт и резултат от хибридната война срещу България, каквато жертва е и Борисов. Те се нагаждат и ще продължават да се нагаждат, за да не изпаднат от политиката, както се случи с явен и последователен проевропейски политик и критик на режима в Кремъл като Иван Костов. Една от причините той и неговите политики и виждания да бъдат силно остракирани, демонизирани и обругани е факта, че Кремъл не му прости позициите му през пролетта на 1999г. Тогава София се опълчи на Москва в разгара на Косовската криза и ясно заяви на чия страна е. Не така постъпи и постъпва Борисов през 2015 и до днес, когато руски самолети минаха през България на път за Сирия, където подкрепят един режим, към който НАТО (а следователно и България) имат ясно отношение. Това е цената на оставането на власт и Борисов я знае и е готов да я плаща. За съжаление, заедно с него плаща и България.
