Действията на Москва на Балканите продължават да са зловредни

Според последен доклад, Москва е пратила над 50 агенти-убийци в Черна гора, за да убият премиера тогава (и сегашен президент) Мило Джуканович. Провинението на черногорския лидер пред кремълския сатрап е това, че той се е осмелил да иска страната му да стане член на НАТО. За Москва Черна гора има особено значение, като страна с излаз на Адриатическо и Средиземно море, където руснаците отчаяно се нуждаят от база за остарелия си флот, различна от несигурната Сирия.

Историята с опита за преврат срещу Подгорица, скалъпен с подкрепата на Москва и отчасти Белград, нашумя през 2016-та година, в навечерието на приемането на Черна гора в НАТО. Към този момент на сметката на руснаците се пишеха събития като свалянето на малайзийския Боинг над Украйна, една две химически атаки в Сирия, извършени от протежето на Путин Асад и окупацията на Крим и Източна Украйна. Все още предстояха новините за намесата им в изборите за президент на САЩ, както и историята със отровените Скрипал във Великбритания. Във всички тези деяния – сваляне на граждански самолет с ракета, нескопосани кибер-атаки, нескопосан опит за преврат с недобре платени сръбски военнопрестъпници, нескопосан опит за отравяне с вещество, недотам познато на широката публика – има една обща черта. Това е уникална смесица от некадърност и импровизация, каквато е характерна само за широката руска душа. Както го е казал бившия руски премиер Виктор Черномирдин – “Искахме по-добре, но се получи както винаги/Хотели как получше, получилось как всегда”. Подобна нескопосана пропаганда са и периодичните визити в България на т.нар. “кремълски мотористи” (защото те не са рокери) наречени Нощни вълци, които са комичен опит да бъде представена Московията в малко по-модерна светлина, различна от ватенки и ушанки, шпагини и катюши.

Тази некадърност на външните им операции им дава идеално алиби да отричат, когато нещо се обърка – тази ракета не е наша (в случая с Боинга над Украйна), ако бяхме ние, никой нямаше да разбере и Скрипал нямаше да е жив (за случая с отровата), ако бяхмее ние, преврата щеше да е успешен (за опита за преврат в Подгорица). Принципно в подобна тактика за отричане има смисъл, ако няма твърде много следи, които да показват обратното, но за кремълската пропаганда това никога не е било от значение.

Подобен нескопосан опит за държавен преврат, подпомогнат от Белград, беше и нахлуването на тълпи (сред които и сръбски и руски шпиони) в парламента в Скопие и атаката срещу Зоран Заев – отново некадърен опит за отклоняване на Македония от орбитата и на про-ЕС и про-натовска интеграция.

Истината е, че тези опити за дестабилизация на Балканите от страна на кремълския режим няма да спрат и дори и некадърно изпълнени, имат своя разрушителен потенциал за държавността на държавите от Юго-Източна Европа. Дори и в момента, когато руснаци със салове бягат към Япония, или майки на неизлечимо болни деца в Москва продават лекарствата им за да свържат двата края, Империята на злото се опитва да запази и упражнява злотворното си влияние върху Европа и България в частност. Дори и като използва Световното първенство по футбол, което ще остане в историята като СП по корупция. Там Москва отдавна е световен шампион.

 

 

 

 

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.