Вчера се случи нещо, което затвърди за пореден път убеждението ми, че държавната компания за жп-превози трябва да бъде оставена да фалира, работещите в нея съкратени на 60% и от оставащите активи евентуално може да се създаде нова компания.
Отидох до касата на БДЖ на Централна гара – София, където имаше опашка от 10-15 души. Тези хора бяха обслужвани изключително бавно от две касиерки на преклонна възраст, с компютри, работещи под DOS (през 2018г.) и с едни мазни тефтери, в които се записват резервациите. Прекарах близо половин час на тази опашка за да установя, че за желаната от мен дата още не се продават билети – била твърде отдалечена във времето и системата не я обработвала. Запсувах ги звучно и си тръгнах с твърдото убеждение, че и последната дотация от над 100 млн. лева е просто кофа с вода в огромна бездънна каца. Две служителки на гише, почиващи през два часа и обработващи клиенти със скоросто 3-4 в час, вероятно струват на държавата (просто защото държавата плаща всичко накрая) поне 20 хиляди лева годишно, а резултата от работата им е такъв, че БДЖ не може да прибере парите на всички желаещи да ползват услугата им, а същевременно се оплакват от липса на пари. Един обикновен сайт със система за резервации би вършил по-добра работа.
Тук някой би отбелязал, че сайта на БДЖ има онлайн-система за покупки на пътувания. Тънката разлика с истинска резервационна система е това, че покупката на билет през сайта не е истинска покупка и не ви гарантира място във влака (или пък запазено купе за нощен влак) ако тази покупка не е отразена от някоя от лелките на касите във мазните тефтери. Т.е. онлайн-резервациите на сайта се сблъскват със суровата железничарска действителност на държавно дотирана фирма, която няма никакъв интерес да поддържа качествена и удобна услуга. Ето затова, БДЖ трябва да умре. За да има истински железопътни услуги за превоз на пътници и товари.
