Усещам, как варненци ще надигнат лек вой, как и други хора ще кажат – то пък в София да не би да е по-добре… Всъщност да – в София положението с транспорта и велоалеите е в пъти по-добре отколкото във Варна. Варна е типичен пример за град, останал в 20 век, където автомобила е основно средство за придвижване, а публичния градски транспорт не е приоритет и е за хората, които не могат да се придвижват с личен автомобил.
Ако сте дошли във Варна по магистралата от Шумен, намерили сте място за паркиране около Кубо и останалите капанчета на плажа, пиете по едно-две питиета в Морското казино и се разхождате в Морската градина или стоите на плажа, този текст ще ви учуди. Но ако сте дошли с влак и си тръгнете със самолет, през деня навъртите десетина километра пеш и с транспорт (не с таксита) – ще разберете отлично за какво иде реч.
Първо – градския транспорт се състои почти основно от автобуси. Има и тролейбуси (модерни Шкоди като в София), но линиите им са намалени и по най-натоварените отсечки няма да ги видите. Желанието ми да си купя дневна карта предизвика смях и веселие на спирката до ЖП-гарата. “Вие от кой град сте?” попита възрастен господин, а една продавачка с насмешка и отвисоко ми каза – “Ние тука сме селяни, не сме като вас, и си купуваме билетчета”. Точно така – билетчето е левче и ако се возите 10 пъти днес, ще си купите 10 по 1 лев билетчета. Няма нужда от повече коментари. Не стига това, ами те се продават в автобуса от кондуктори, които циркулират вътре напред-назад дори и в най-натоварените часове и се карат с изнервените пътници. Не зная колко им плащат за тази работа, но наистина е ужасно изморително това, което вършат по цял ден, за ефективност не говоря. Вероятно са решили проблема с гратисчиите, и вероятно има работа за стотина безработни, но подхода е сбъркан. По спирките и вътре в автобусите има хардуерни останки от неработеща интегрирана система за продажба на билети – вероятно един от многото несполучливи евро-проекти на Варна. Добрата новина е – работи приложението Tickey, с което може да плащате билетите си през телефона, а не с левче на кондуктор, но това пак не променя въпроса с мотивацията – липсата на дневни и седмични карти е проблем.
Второ – тротоарите във Варна, особено по малки улички или големи булеварди извън центъра, са просто ужасни. Мислех, че няма как да има по-лоши от софийските, но има. Бордюрите са неравни, на места много високи и практически непроходими за майки с колички или слабо мобилни хора. Паркиране по тротоара и разбити и неравни плочки довършват дизайна на пешеходната градска среда.
Трето – велоалеите са пример, как не се правят велоалеи. Това са обособени полоси с ширина по около 20 сантиметра, в които вероятно кормилото ви ще стърчи от двете страни, ако гумата все пак е вътре в “алеята”. Имат доста остри и с малък радиус завои – личи си, че са проектирани от хора, които просто не карат колела, подходили са формално и са усвоили едни пари. В добавка – на много места велоалеите са обособени на троторарите, и понеже са единствените с твърдо и неразбито покритие (асфалт, а не плочки), по тях вървят пешеходци и майки с колички.
Добрата новина е, че при толкова много неуредици градския транспорт, пешеходната и велоинфраструктурата във Варна ще могат да се изградят от нула, а не да се доработват и оправят, което би било по-трудно. Варна е град горе-долу с мащабите на Братислава и може да се види как там успешно работят тролейбуси, трамваи и автобуси в единна система за превоз на пътници. Разбира се, Братислава не се намира в план на мафията от близо 20 години, което и дава обяснение за някои разлики. Няма и кмет от Гражадани за Европейско Развитие на Словакия, което обяснява останалото.
