Напълно ненужното ООН

ООН непрекъснато доказва правотата на моята теза, че е остаряла и ненужна организация, в която има супер-сили с право на вето, което ефективно блокира работата му до говорилня – доста скъпа при това. Създадена след края на ВСВ, ООН всъщност отразява доминацията на победителите от тази война над победените, плюс един Китай за разкош – най-многолюдната ядрена диктатура в света. При това разположение на силите – Русия (като наследник на СССР) и Китай във Съвета за сигурност и Германия и Япония извън него е ясно, че ООН се е изпразнило от съдържание най-късно с разпада на СССР през 1991г. Няма смисъл от реконструкция и реформи в ООН – то трябва да се саморазпусне и на негово място да се създаде по-адекватна организация.

Последната реакция на една организация към ООН – Върховния Комисариат за Бежанците е поредното доказателство за тази тежка неадекватност. ВКБООН е създадена да се занимава с проблемите на бежанци от войни и в последните години е буквално окупирана от левичари и представители на Третия свят, които очевидно се опитват да назидават страните в Европа и да им натрапват несъществуващи техни задължения. Едно от тези “задължения” според ВКБООН е приемането на всички желаещи имигранти в Европа и настаняването им за сметка на европейците. Тази организация явно оказва подкрепа на НПО-тата, които се занимават с трафик на хора под прикритието на хуманитарни мисии и изразява загриженост, че достъпът им до европейските брегове не е толкова безпрепятствен, колкото им се иска. Очевидно е, че ООН и подопечните му формирования са се напълнили с представители на държави от Третия свят, които и имат чисто количествено преимущество спрямо Европа и Северна Америка и се опитват да извлекат и ползи от този факт – примерно с ангажиране на ЕС, САЩ и Канада във всевъзможни донорски програми за развитие, от които обаче парите като резултат винаги попадат в джобовете на определен тесен кръг от местния племенен елит. Населението на 90% от “държавите” (слагам кавички, защото понятието държави е доста условно за голяма част от териториите в Африка и Азия) в Африка и Азия е дефакто подложено на лоши условия за живот от същите тези режими, чиито представители във ООН и ВКБООН заемат места наравно със страни от Европа и Северна Америка и се опитват и да ги поучават и да морализаторстват на тема мигранти.

Проблемът на мигрантите няма да бъде решен с преселването им в Европа, това е ясно за всички. Населението на Нигерия е близо 200 милиона, ако само един процент от тях решат да се преселят в Европа, това са 2 милиона нови жители, всеки от които изисква от белите да му предоставят социални помощи (не работа) и жилище и то веднага. По подобен начин разсъждават и останалите мигранти, идващи от Сенегал, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Ирак, Афганистан, Пакистан, Бангладеш и прочее, което означава – десетки милиони чужденци, които нямат никакво намерение и желание да се интегрират, а единствено да получат това, което нямат в страните си – по-добър живот. Това тяхно желание обаче не обвързва европейците с нищо и не задължава правителствата на ЕС с нищо, независимо от воплите на ООН и световното левичарство. Колкото по-трудно попадат в Европа и колкото по-голям процент от мигрантите биват връщани там, откъдето са дошли, толкова по-рано ще осъзнаят, че проблемите им могат да бъдат решени от самите тях в собствените им страни, а не с товарене в саловете и лодките на трафикантите. Така както преди 40-50 години африканците “извоюваха” независимост от колониалните си господари, и после разбрали, че няма какво да правят с тази независимост, която изисква от тях да взимат решения и да носят отговорност за тях, и сега се изисква да вземат решение и да отговарят за него – да се качат в лодките, или не.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , . Bookmark the permalink.