Сърбия сърби я…

От интервю на сръбския президент Александър Вучич пред Ройтерс става ясна и последната сръбска разстановка по повод отношенията с Косово. След като се провали среща между Хашим Тачи и Вучич в Брюксел на 7-ми септември, последвана от спорно посещение в Косово, при което беше блокиран достъпът му до един от сръбските анклави там, за Белград стана ясно, че сегашната стратегия води до задънена улица и явно решиха да свалят картите. Сърбия се опасява, че след Словения и Хърватска, сега и Черна гора и Македония, а вероятно и Албания ще успеят да я изпреварят по пътя към ЕС, и затова искат гаранции от ЕС, че ще бъдат приети в съюза до 2025г., за да подпишат договор с Прищина. Едва ли някой в Брюксел ще се хване на тази плитка уловка, но това показва и че явно в Белград, наред с отчаянието от задънената улица, са загубили и явна представа за нещата. Никой никога няма да даде каквито и да е надежди на Белград за присъединяване преди оттам да са изпълнили условията по всички преговорни глави. Преди време външния министър (и бивш премиер) Ивица Дачич в прав текст каза, че Сърбия може да лиши българите в Западните покрайнини от статута им на малцинство (който де факто не се спазва) и, че ЕС трябва да обуздае по-малките си членки и да даде зелена светлина на Сърбия. Под малки членки човекът, известен като Мали Слобо, имаше предвид главно Хърватска и България, които биха могли да имат сериозни изисквания към добросъседските отношения и защитата на малцинствата. Тандемът Вучич-Дачич очевидно е останал във времената на духовния им ментор – военнопрестъпника Слободан Милошевич и в момента планират плитко скроена хитрост – чрез театрално режисирано отстъпление за Косово – подписване на договор и признаване на независимостта на Прищина (което е неизбежно и всеки в Сърбия го знае) да изтъргуват лесно и бързо приемане в ЕС преди Македония, която после да бъде вкарана в остта Белград-Атина. Точно затова България няма никакъв интерес от подобно развитие, а има интерес Скопие да влезе в ЕС преди Белград. За Сърбия може да отпаднат икономическите и другите бариери пред гражданите и за работа и живеене в ЕС, и подобно на Швейцария, тя да е член без политически да е в съюза и да няма право на глас и вето, с което да саботира работата на ЕС. След като се лишиха от илюзията да анексират Северно Косово в замяна на признаване на независимостта (с контра-предложението за размяна на територии на Тачи) в момента от Белград просто опитват да предложат на избирателите си вариант в който казват – губиме Косово, но печелим ЕС. Близко е до ума разбира се, че в момента в който стане член на ЕС, Сърбия ще блокира Косово по същия начин, по който Гърция блокираше Македония и това следва да се знае в Брюксел.

Отговорът на Брюксел на сръбското искане следва да е кратък – първо станете член на НАТО и въведете санкции срещу Кремълския режим, а после ще видим въпросът за членството ви.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.