Наборна служба? Защо не?

Идеята за наборна служба отдавна витае във въздуха и след руската агресия в Украйна, войната в Сирия и турските анонси за все по-силни намеси във вътрешните работи на съседните страни, тази идея е все по-адекватна. Проблемът разбира се е, че в устата на министри от т.нар. “Обеднели патреоди” тази идея придобива гротескно измерение, още повече съчетана и с дискриминационната идея за връщане на Трудови войски и пращане на циганите в тях.

Наборната армия през 21 век не е отживелица, доколкото има за цел да обучи и подготви гражданите на една страна за неблагоприятни действия и събития, които не са невъзможни да се случат. В съвременните войни, няма значение колко икономически, социално и културно е развита една страна, за да може да противостои на враждебни сили с по-ниско ниво на развитие. Типичен пример са Турция и Русия – несъмнено по-изостанали от ЕС като развитие, но с армии, които са превъзхождат всяка европейска армия поотделно, а вероятно (в случая с Русия) и като съвкупност. Както разбраха украинците, в пряк сблъсък с противник има значение единствено това каква армия имаш, и нищо друго.

В българските условия, наборната военна служба трябва да дава обучение на младежи за базови военни и извънредни ситуации и да получават полезни и за живота извън казармата знания. За целта е нужно военната служба да обхваща и момичетата, които да служат заедно и наравно с момчетата – това би решило и доста проблеми свързани със типичната армейска простотия, която в смесени колективи отсъства. Срокът на наборната служба трябва да е в порядъка на 6-9-12 месеца, и тя трябва да протича основно в учебни поделения и наборните да не се смесват с професионалните войници – това би решило и много проблеми по веригата новобранци-стари, преди още да са възникнали.

Младежите трябва да имат избор в какви военни специалности да се развиват и да кандидатстват за желаните от тях, като класирането да се извършва въз основа на изпити и тестове за пригодност. Трябва да могат да избират и кога да влязат в казарма, за възрастта 18-25 години. Армията трябва да предлага и обучение за граждански специалности (например шофьори категория С, за верижни машини, за специална техника и т.н.) срещу договор за малко по-дълга служба (примерно 18 месеца) в която армията да се възползва от уменията на обучения от нея човек. Наборната служба трябва до известна степен да е продължение на образованието в гимназията и да е междинно звено между училището и последващия живот и кариера на даден човек. Би следвало уикендите да са свободни за поне 80% от наборниците, плюс други цивилни права, които да ги отличават от професионалните войници, например.

Вариантите за освобождаване от военна служба трябва да са ясно разписани – това би ограничило корупцията. Например нежелание за носене на оръжие може да се замени с гражданска служба в други държавни структури, или пък за родители на две или повече деца – освобождаване от служба изцяло (подпомагане на демографската политика). Също така, ако човек иска, може да подпише направо контракт за професионален войник (за срок по-дълъг от 3 години), и това да му се зачита и за наборна служба. Държавата може да подпомага този избор и със стипендии за университети, т.е. част от парите, плащани за държавна поръчка във ВУЗ-овете, да са за квота на отслужили младежи. Обучението във военни ВУЗ-ове също следва да се зачита за военна служба.

Важно е армията да не се използва за сегрегация по етнически признак и хората, които не са пригодни по причина образование например, да бъдат пращани в граждански институции, и да не се допуска създаването на квази-военни строителни фирми от типа на ГУСВ и прочее, или други форми на принудителен труд.

Особено внимание трябва да се обърне на отношението към наборните войници, огромната част (над 80%) от които ще отбият военната служба и ще отидат в цивилния живот без други взаимоотношения с армията. Важно е да бъдат третирани с уважение, като граждани в униформа, които са изпратени да научат нещо полезно, а не като пушечно месо и безплатна работна ръка, каквато беше практиката от съвсем скорошното минало. Това ще гарантира пък на армията и военните отношение от страна на гражданите, което ще е различно от сегашното пренебрежително и неглижиращо проблемите на отбраната в стил “ама с кого ще воюваме и тия ли ще ни пазят?”. Това е важен процес, който оставен в ръцете на хора, като Каракачанов, Сидеров и Симеонов, ще бъде изпълнен със всички рецидиви и лоши практики от миналото, съчетан и с откровена корупция.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.