Джамал Кашоги, саудитски журналист и критик на режима в Рияд, е бил брутално убит (рязан жив на парчета), докато е имал неблагоразумието (или дори глупостта) да влезе доброволно в саудитското консулство в Истанбул. Това става ясно от последните сведения по случая, огласени от Турция и при засилващия се натиск от страна на САЩ и ЕС към Саудитска Арабия да даде сведения за съдбата на журналиста, изчезнал на 2-ри октомври.
За мен лично остава непонятно, как Кашоги си е въобразил, че ще го оставят да напусне свободно след като е работил като съветник за управляващите в Рияд и знае вероятно точно за какъв тип хора идва реч. Има добре документирани случаи на отвличания на непокорни принцове, опитали се да избягат от Саудитска Арабия, която се изживява нещо като световен арабски лидер и авторитарните и емири не търпят и най-малка критика. С особена сила това важи за престолонаследни и считан за “реформатор” Мохамед Бин Салман (известен и като МбС), по чиято заповед екип за мокри поръчки е пристигнал в Истанбул преди фаталния за Кашоги 2 октомври. Явно Кашоги се е считал или за твърде маловажен, или за твърде важен (като живеещ в САЩ дописник на Вашингтон Таймс), за да счита, че Рияд ще се занимава специално с него. Е, явно е направил смъртоносна грешка в преценката си, което показва, че за режими подобни на този в Рияд, Дамаск, Техеран, Анкара или Москва няма маловажни случаи, когато някой трябва да бъде убит. Саудитска Арабия нанесе огромен удар по имиджа си и щетите по репутацията и ще струват милиарди, само заради прищевките на някой разглезен принц критика му да бъде нарязан жив, вероятно пред камера. Ако преди за Кашоги бяха чували ограничен кръг хора, интересуващи се от бъркотията в Близкия Изток, днес за него с неохота говори и самия Тръмп, който също вижда, че под натиска на общественото мнение (което той би нарязал подобно на МбС) в САЩ ще се наложи да обяви санкции срещу Рияд. Иначе е непонятно защо обявява санкции срещу Москва заради опита за отравяне на Скрипал, а не и срещу “съюзниците си”.
В кратката си история на независима държава Саудитска Арабия има дълга и мрачна история на пряко и косвено финасиране на екстремистки религиозни течения (уахабизъм) и терористични движения и терористи (Ал Каеда и Осама бен Ладен), финансиране на войни с цел налагане на исляма в Европа (войната в Босна беше възможна и заради саудитските пари за финансиране на покупките на оръжия и вноса на наемници-талибани от арабския свят), трафик на наркотици (един куп саудитски принцове пренясяли кока с частните си самолети, вярно, основно за лична употреба по партита в Европа) под дипломатическо прикритие, според документи от Уикилийкс и ред други неща. Петнадесет от общо 19 терористи, отвлекли самолетите на 11 септември 2001г., са саудитци – факт, който макар и известен, никога не доведе до ясни мерки срещу Рияд, а в крайна сметка доведе до бомбардировки и окупация на Афганистан и Ирак, чиито граждани не са участвали в това деяние. Има много спекулации как саудитците са потулили фактите и са се откупили от янките, за да не бъдат демократизирани по пълна програма. През 2011г. водена от Саудитска Арабия коалиция де факто окупира съседен Бахрейн, за да спре протестите на местните шиити там, част от “Арабската пролет” Тези протести бяха брутално смазани, след като преди това Рияд смаза с кръв протести на собственото си шиитско малцинство. Точно заради подобни действия, Башар Асад е парий, подкрепян единствено от подобни парии в Москва и Техеран, и в страната му има война, финансирана и от Рияд. С какво режима на династията Сауд е по-различен от този на Асад или Кадафи, или Саддам Хюсеин в Ирак, или пък враговете им от другата страна на Залива – аятоласите в Техеран? По-малко кървав? Едва ли – ако са способни да нарежат жив човек в консулството си само за няколко критични статии, представете си какво ли правят в самата Саудитска Арабия. Точно това си представят конгресмени и сенатори в САЩ, докато притискат Тръмп за твърд отговор, това си представят и Берлин, Париж и Лондон, когато спират срещи със саудитци и отказват саудитски форуми. Това, което правят саудитците в Йемен се нарича геноцид и вече е все по-трудно да се отрича, независимо от ролята им за стабилните цени на петрола, сдържането на Иран и постигането на някаква сделка между Израел и палестинците. Вероятно (и парадоксално) със смъртта си Джамал Кашоги ще предизвика по-голям ефект, отколкото със всичките си статии и критики приживе.
За нас остава поуката да не допускаме да попадаме в ръцете на подобни сатрапи, водени от наивната вяра, че ще ни помогнат да се измъкнем оттам преди да е станало късно – ЕС, САЩ или който и да е друг.
Тук разбира се е редно да се сетим и за един друг човек, който България предаде на държава, сходна на Саудитска Арабия и чиято съдба е неизвестна и до днес – Абдуллах Бююк.
