Дъното, наречено работодатели

Валери Симеонов отдавна не може да ме изненада с никое свое действие или словоблудство, затова и не коментирам тази одиозна фигура. Това, което истински ме отврати обаче, е подкрепата за този човек от т.нар. “работодателски организации” и изречените от едно лице (или по-точно пълен задник) думи срещу хората с увреждания – “Протестите срещу Валери Симеонов показвали, че обществото е много болно” край на цитата. Винаги съм смятал синдикатите за по-неадекватни в условията на пазарна икономика, но напоследък работодателски организации като КРИБ и АИК, чийто видни представители са хора като Домусчиев и посочения по-горе Велев определено вдигат (или по-точно свалят) летвата на неадекватни приказки и действия. В добавка към горепосочения цитат, представител на КРИБ заплаши с контра-протести и посочи и брой на протестиращите – 20 хиляди щели да бъдат изкарани насила на жълтите павета. Това деяние (принуждаване на хора да “протестират”) би трябвало да е криминализирано като купуването на гласове, просто защото правото на протест е законно и легитимно, когато се изпълнява от всеки индивидуално, поради лични убеждения. Когато някакви клети хорица (като работещите за т.нар. “работодатели”) бъдат товарени в автобуси и насила водени някъде, това е престъпление и следва да се знае.

“Работодателите” като горе изброените отдавна са доказали, че разглеждат образованието и здравеопазването не като задължения на държавата да ги осигури в достатъчно качество и количество на гражданите си, а по-скоро като допълващи собствения им бизнес сектори – образованието трябва да “произвежда” само кадри за т.нар. бизнес, а здравеопазването да ги поддържа здравословно годни да работят по 15-18 часа на ден. И дотам. Тези “хора” трудно схващат идеята, че човек не живее, за да работи, а обратното и това няма как да се промени. Опитват се да променят Кодекса на труда, за да превърнат България в някаква латифундия, в която шепа едри олигарси (познати и с прозвището назначени капиталисти) колят и бесят, но основен проблем в случая се явява изтичането на работна ръка към други страни в ЕС и извън ЕС. Всеки, който в последните 20 години е пожелал да се махне от България, независимо от възрастта и образованието си, вече го е направил. Свидетели сме на много случаи, в които и високо, и ниско образовани хора си намират в чужбина работа, която е по-добре платена от тази тук. Това разбива мита за ниската производителност на труда в България, която била причина за ниските заплати. Един работник само с факта на преместването си в Англия или Германия явно става 5 до 8 пъти по-производителен. Проблемът с производителността е въпрос на иновативност и инвестиции в нови технологии и това е въпрос главно към мениджърите и работодателите, а не към работниците. Като добавим към това и присъщата непочтенност на голяма част от българския бизнес, който “спестява” от легално платени заплати и осигуровки, става ясно и защо хората предпочитат да напускат България, вместо да работят за “работодатели” като Велев, Домусчиев и останалите подобни имена.

Добре е да поясним и откъде се появиха всички тези новоизлюпени капиталисти, довчерашни комсомолски секретари. Нито един от тези хора (с малки изключения) няма диплома от истинско бизнес-училище, а повечето са възпитаници на АОУНСУ, милиционерската школа в Симеоново и други подобни места, а трудовата им кариера води началото си от ДС, ВКР и/или БКП – това са факти, които трудно се прикриват дори и 30 години след началото на т.нар. преход. Тези “работодатели”, заедно с тези “политици” от БКП (БСП+ГЕРБ+ДПС) са хората, които буквално принудиха 2 милиона българи да изберат чужбина и заради които цели региони на страната се обезлюдяват.

Сегашното желание на тези “работодатели” да внасят безконтролно всякаква работна ръка от държави като Филипините, Бангладеш и Пакистан показва освен невежество, и пълно игнориране на обективни условия за развитие. Вносът на работна ръка, която не е пряко свързана с конкретен работодател и той не носи отговорност за нея, е опасна бомба, която виждаме да цъка в Западна Европа. Създаването на гета, населени с чужденци, които са дошли в Европа (за тях България ще е просто трамплин към други страни) е опасно и трябва да се каже ясно и високо. Вносът на работници, които да заместват липсващите кадри у дома (защото същия този бизнес не спомага раждането и отглеждането на деца, които разглежда като тежест и бреме) не е панацея и това трябва да стане ясно и да се обясни на т.нар. работодатели. Всъщност за тези хора е далеч по-подходящо понятието “чорбаджии”.

В заключение може да се каже, че общество, в което се търпи подобни на Велев и Симеонов хора да му говорят по подобен начин от екрана на телевизиите, без това да доведе до незабавното им подвеждане под наказателна отговорност за реч на омраза, наистина е болно. В терминален стадий.


About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.