Колко струва да си българин?

По последни сведения от Прокуратурата – пет хиляди евро. Толкова са прибирали шефа и чиновниците от ДАБЧ, за да издават заветните удостоверения за български произход, които от своя страна отварят (по-скоро открехват) вратата към заветния Указ на вице-президента, с който разни хора получават документи за да живеят и работят в най-развитата част на Европа.

Именно желанието да живеят и работят в Германия, Швейцария, Швеция, Англия и другите страни от ЕС и ЕИЗ кара хиляди граждани на Македония, Сърбия, Русия, Албания и т.н. да заявяват, че са българи и прадедите им са също са били българи. Практически всеки гражданин на Република Македония, който не е от албански, сръбски, и/или влашки произход е българин по произход и вероятно има документи за това – кръщелни, брачни свидетелства, военни книжки или други. Въпросът е единствено дали ще ги потърси и представи в ДАБЧ, както са направили премиери, министри, депутати, съдии, журналисти и интелектуалци от Република Македония от 1991г. насам.

От своя страна, ДАБЧ е абсолютно ненужна и тунеядна структура, служеща за генериране на корупция и трудоустройване на приближени до властта – като любовницата (жената?) на бившия министър Божидар Лукарски, верен кадър на партията на Кунева. Натоварена с издаването на важен документ, тази Агенция става пресечна точка на много интереси и хранилка на партийни кадри. Толкова е просто, да.

Какво трябва да се направи за в бъдеще? На първо място, тази Агенция да се разпусне и на нейно място да се създаде Комисия или друг орган, в който желаещите да подават документи за жителство и гражданство, а той да събира информация за тях (заедно с ДАНС, ДАР и МВР) и после служебно да движи документите им към Администрацията на Президента – безплатно. Не е нужно издаване на никакво Удостоверение за произход. Причината за това е проста – вероятно  под 10% от хората, получили “бугарски пасош” въз основа на горното Удостоверение се гордеят с това и се наричат българи. Повечето от тях са си го платили, крият българското си гражданство, освен ако не трябва да минават граници в Шенген, а в останалото време псуват “бугарските окупатори” и “жолти татари”. Независимо от факта, че бабите и дядовците им са пеели в училище химна “Шуми Марица” и “Боже, Царя ни пази“, тези хора просто не се чувстват българи (както и много родени в България между другото) и България няма нужда от тях. Никаква. Ако искат да работят в България и/или Европа, могат да кандидатстват за право на жителство в България (нещо подобно на полската Karta Polaka). Безразборното даване на паспорти и гражданство на хора с небългарско съзнание в бъдеще ще ни докара “македонско ДПС” , а не верни избиратели на МВРО, както се надява Каракачанов.

Необходимо е, всеки желаещ да получи българско гражданство по произход от земите, спадащи към Българското етническо землище и компактно населени с българи в края на 19 век (общо взето територията на Българската екзархия), както и хора от определени области в Украйна и Молдова да кандидатстват при облекчени процедури за право на жителство и работа в България, но не и за гражданство. България не печели нищо от новите си граждани, които емигирират в посока Западна Европа, а би трябвало и държавата да има полза от новоизлюпените си граждани, когато им дава щедри права. Разбира се, хора от Македония, Тракия и т.н., които очевидно не са етнически българи, няма как да придобият гражданство на това основание “дядо ми и баба ми викаха, че сме българи”. Те могат да кандидатстват за обща натурализация (след 10 години законно пребиваване в България) заедно с руснаци, китайци и всякякви други. Идваме до най-важния момент – всеки желаещ да стане българин по самосъзнание и произход, произнася клетва към България, пее химна с ръка на сърцето и казва, че се чувства само и единствено българин и никакъв друг. Това става пред камера и се публикува в интернет – всеки българин трябва да се гордее с това си качество, особено ако го е заявил като основание за българско гражданство. Независимо дали се е родил сърбин, украинец или друг, той съзнателно и доброволно казва, че се чувства българин и отсега нататък ще е такъв. Това изявление трябва да става на български език и въобще трябва да се намери механизъм за отсяване на български граждани, родени в чужбина и незнаещи български език (примерно замяна на документите им с такива за доживотно право на жителство, без права да гласуват). В Естония този проблем е решен отлично. Не може да гласувате за български парламент, президент или кмет, без да знаете официалния език в държавата. Това, заедно с всеобщо гарантирано право на българите по целия свят свободно а гласуват, в т.ч. и по пощата и през интернет, ще реши много от сегашните проблеми на страната, в която неуки хора избират още по-неуки депутати, кметове и общински съветници. Проблема с гражданството за пари също ще е решен – правото да си българин не струва пари, защото е безценно, или поне такава е идеята. Разбира се, на никой чужденец, било той от Македония, Украйна или другаде не се гарантира 100% получаване на гражданство, независимо от документите и декларациите, които той би представил или направил, ако бъде преценено, че той е опасен за националната сигурност или по други причини. Но отказите трябва да се взимат от Комисия, която да ги аргументира максимално прозрачно и тези откази да не може да се обжалват пред съда. Членовете на тази комисия трябва да са хора, които максимално добре познават ситуацията в дадена държава, историята, както и психолози и т.н. В крайна сметка, това едва ли ще изкорени корупцията съвсем, но вероятно ще я редуцира значително. И ще ни спести псувните на завален сръбски от разни “сънародници”, или пък други, които не знаят за коя партия ще гласуват, освен номера на бюлетината и.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.