Brexit и Ирландия

За много хора, които се интересуват от Брекзит, спорът около Северна Ирландия и границата и с Ейре е малко далечен, съотнесен към общия казус Брекзит и особено как ни касае това нас, българите. Все пак, заслужава си да се обърне внимание на ирландския казус. Лондон е изправен пред перспективата Шотландия да обяви независимост, ако Великобритания все пак напусне ЕС през 2019г., както и подновяване на гражданската война в Северна Ирландия, водила се с променливо темпо през целия 20 век. В добавка, Испания няма да позволи Брекзит да се случи, ако не се предоговори и статута на Гибралтар. За Англия, която посреща 20 век като  империя и 21 век като уважавана свръхсила – икономическа, военна и ядрена, идват времена, в които може да се смали почти до размерите на България и Македония, взети заедно.

Ако се върнем назад в историята, Ирландия или Република Ейре се освобождава от оковите на Британската империя преди точно 97 години 1921г. – 43 години след като България се освобождава от Османската империя. Под британско владичество Ирландия е подложена на гнет, не по-малък от този, който тормози българите под османска власт – достатъчно е да споменем Големия глад от средата на 19 век, вследствие на което населението на Зеления остров намалява с две трети – цели родове измират и много хора емигрират в САЩ. Това е събитие, сравнимо с Голодомора в Украйна. В крайна сметка, и двете страни – Великобритания и Ирландия, стават членки на ЕИО през 1973г. През по-голямата част от 20-ти век насилието в Северна Ирландия, известна и като Ълстър, не спира. ИРА често го пренася и по улиците в Лондон и други английски градове, като това коства много жертви и от двете страни. Със споразумение, което де факто премахва границате между Ълстър и Ейре, подписано през 1998г., на това е сложен край и островът отбелязва голяма крачка напред – Ирландия е де факто обединена, без Великобритания да губи нищо. Вече 20 години това води до нечуван и невиждан преди просперитет, както и до липса на споменаване на Белфаст, Лондондери и останалите градове в едно изречение с убийства и атентати. Сега, 20 години по-късно, това е на път да изчезне. ЕС не иска твърда граница между двете Ирландии, не иска и да остави Обединеното Кралство изцяло в Митническия съюз и Общия пазар без англичаните да приемат върховенството на Съда на ЕС и всички права (в това число и така омразната им имиграция) на ЕС и така де факто спомага за разделянето на Англия и Северна Ирландия. Макар и да не го признава пряко, ЕС иска да накаже Лондон за решението му да напусне и за това всякакви отстъпки са изключени – в противен случай и други страни ще поискат да напуснат и да ползват само привилегиите, които им харесват, без задълженията които не им допадат. На първо място – нетните донори на ЕС са доста уморени от тази си роля, продължаваща с години. Ейре заплашва с вето всички споразумения, които оставят граница и де факто в един момент ще направят така, че Лондон ще трябва избира – дали да угоди на 1 милион юнионисти в Северна Ирландия, или да се погрижи за интересите на останалите над 60 милиона британци. Вероятно ще постигнат някакво средно решение, което да остави Короната като държавен глава (подобно на Канада, Австралия и Нова Зеландия), но Северна Ирландия ще придобие де факто независимост по 95% от делата си и ще остане/стане част от ЕС. Много скоро след това Белфаст ще бъде икономически погълнат от Дъблин и с това фактическото отделяне от Острова (от който може да се отдели и Шотландия в някакъв момент) ще е налице. Това ще е втория случай, в който страна от ЕС/ЕИО поглъща своя съсед, след като през 1990г. тогавашната ФРГ погълна ГДР и се роди Обединена Германия.

На Балканите подобен сценарий изцяло или отчасти може в някакъв момент да се повтори между Румъния и Молдова, България и Македония и Албания и Косово. И това би било позитивен стабилизиращ сценарий, доколкото животът извън ЕС не предлага много комфорт – особено в Източна Европа, но и на британските острови.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.