Со кротце, со благо и со………доста кьотек

Отношенията между София и Скопие отново се обтегнаха леко, след като лидерът на ВМРО и по съвместителство военен министър Красимир Каракачанов заплаши македонския премиер Зоран Заев, че Македония ще бъде блокирана по пътя си към ЕС и НАТО, ако продължават с югославските митове за македонска нация и македонски език. В Скопие се позасегнаха, но решиха да отговорят витиевато и надменно, сякаш не македонците, а българите чакат дата за преговори вече повече от десет години. Каракачанов от своя страна правилно отбеляза, че там се самозабравят и засега спора е дотук. Чакаме включване от самия премиер Борисов, който през лятото също направи забележка на македонския си колега Заев за разни непремерени приказки по повод на Илинденско-Преображенското въстание.Това очевидно няма да е последната словесна престрелка между управляващите в София и Скопие, но е важно да се отбележат слабостите, които българските власти не спират да допускат по отношение на “бракята край Вардарот”.

След подписването на договорите с България и Гърция и особено силната и позитивна реакция на Запада (и подкрепа срещу машинациите на Москва) македонския естаблишмънт усети положителния тренд и реши да използва тази динамика за да затвърди позициите си и на вътрешната сцена, където сърбоманската и русофилска партия ДПМНЕ (те нямат правото да се наричат ВМРО) на осъдения бивш премиер Груевски беше в основата на силни протести и обвинения в национално предателство. След отстъплението за името, македонските “политичари” (вероятно и с негласна подкрепа от Гърция и Сърбия) започнаха уверено да твърдят, че Договорът от Преспа им гарантирал международно признание на нацията, историята (тази част от нея, която им оставиха гърците) и езика. Те отлично знаят, че това не е така, но се опитват да лавират и да използват единия договор (с Гърция) против другия (с България). Факт е, че съвместната комисия не е свършила особена работа, но целта на Скопие е прозрачна и там – те нямат илюзия, че ще защитят свои претенции пред колегите им в София. Идеята е тези претенции да се издигнат на европейско ниво и там да бъдат вкарани в тренда “балкански неразбории” и върху България да бъде упражнен натиск от останалите членки на ЕС да не спира Македония, независимо от нерешените проблеми. Тази комисия няма да излезе с никакви общи решения нито за Илинден, нито за ролята на България в Македония през 20-ти век (окупатор или освободител) и това е ясно от сега. Това е и целта на управляващите от СДСМ (бившите комунисти), чиято югославска закваска и антибългаризъм са по-стари и от тези на ДПМНЕ. Заев и компания наблягат и поддържат на факта, че има подписан договор (който те не смятат да спазват особено в частта за обща история и ревизиране на скопските учебници) и това е достатъчно условие Македония да влезе в ЕС, а там вече всички проблеми ще се решават в дух на “сътрудничество, добросъседство и приятелство”, ако можем да цитираме македонското външно министерство. Веднъж влязла в ЕС, Македония ще повдигне въпроси за малцинство, език, нация и история всеки път, когато им се отправи критика по какъвто и да е въпрос – това трябва да е ясно от сега. 

Необходим е друг подход и то от други хора. Няма как да считаме подбудите на Каракачанов за идеалистични, когато заплахата за блокаж за НАТО работи само и единствено в полза на Сърбия и Русия. Въобще заплахите с вето в политиката и дипломацията са твърде сериозни, за да се използват за щяло и нещяло. По пътя си към ЕС Скопие трябва да отвори и затвори точно 34 преговорни глави, плюс още подписване и ратификация на Договор за присъединяване. Т.е. България ще има около 70 повода да намекне (а ако не разбират от намеци и да натвърдне) на екс-югославските политичари, че бъркат и трябва да внесат корекции в поведението и политиките си. И това не е нужно да става през медиите – през медиите ние декларираме само и единствено подкрепа и всичките ни действия са за да помогнем на Македония да изпълни критериите за членство. Тези критерии са нищо по-малко от признаване на българския характер и произход на държавата Македония, българските корени на сегашното македонско мнозинство и посочване на Сърбия и Титова Югославия като главен виновник за обезбългаряването и геноцида срещу българите в Македония през 20 век. Когато това бъде направено от управляващите в Скопие, ще е силен знак за промяна в нагласите и съзнанието им. В момента македонските политици имат и изразяват една изключително про-югославска и про-сръбска нагласа и дори гледат на Сърбия като на голям брат, а на ЕС като на една по-голяма Югославия. Разобличаването на всички тези митове и заблуди за ролята на Сърбия през 20-ти век трябва да дойде от Скопие и да потърси извинение от Белград и то преди Сърбия да е станала член на ЕС. България трябва да заяви на сърбите, че ще станат членки на ЕС само след като признаят историческия български характер на Македония и София (заедно със Скопие) получи извинение от Белград за геноцида над българите през 20-ти век, след което да бъде подписан нов Договор за добросъседство и приятелство. В момента Сърбия поддържа всички анти-европейски и анти-български сили в Македония (ролята на УДБА при щурма на македонския парламент и коридора за осъдения Груевски до Унгария) и трябва да им бъде показано, че това ще има своята цена. Пътя на Сърбия към ЕС минава през също толкова български ДА, колкото и македонския.

В никакъв случай не трябва да се поставя под заплаха членството на Македония в НАТО. НАТО е моркова, ЕС е тоягата и двете неща трябва да се разделят и да се ползват в синхрон от България по отношение на самозабравилите се скопски политичари. Нещо повече, България трябва да предложи и да настоява и Сърбия да стане членка на НАТО, преди да се присъедини към ЕС. В добавка, Белград трябва да се присъедини наистина към външната политика на ЕС и да наложи санкции на Русия и визи за руски граждани. Наследниците на Милошевич (Вучич и Дачич) трябва да бъдат извадени от удобната им роля да черпят позитиви от ЕС, но да оставят негативите в страни и да водят про-руска политика на Балканите в ущърб на България и Европа.

На практика, България трябва да търси и да налага своята гледна точка по отношение на Македония и спрямо Гърция, особено като се имат предвид отслабените позиции на Атина в ЕС в последните години. Гърция има тежък проблем с Турция в Егейско море и в Кипър и гърците трябва да знаят, че България може и да не ги подкрепя автоматично по тези казуси, ако те разиграват анти-българската карта (насърчават т.нар. претенции за език и др.) в отношенията си със Скопие и се опитват да възродят анти-българската ос Атина-Белград. Очевидно е, че Ципрас безсрамно използва и лъже Борисов за подкрепата си, докато се опитва да договори в Москва условия, които заобикалят България и подкопават единството на ЕС по отношение на Русия и Газпром.

Като цяло, България не трябва да допуска чужда намеса (дори от Брюксел или Вашингтон) в отношенията си със Скопие и трябва да следва добронамерен подход към държавата и населението като цяло и по-остър към определени политици, които шикалкавят и увъртат по въпроси от значение и за двете страни. Българското признаване на независимостта на РМ е плюс, който не може да се отрече, още повече, че тогава това де факто спира плана на Милошевич да приложи сценарий от Хърватска и в Македония. Българската подкрепа за Македония и през 2001г. (въпреки нежеланието на САЩ тогава) също е факт и е била в критично важен за страната момент. Всички тези неща от последните години следва да се изтъкват, както и факта, че българските паспорти позволяват на много граждани на РМ да пътуват като европейци по света. Може да се обяви, че България ще приема македонски граждани в своите висши и средни училища при условията за български граждани, както и да се опрости пребиваването и работата на македонци в България, дори без паспорти. Натискът за реципрочни действия и премахване на анти-българските текстове от учебниците трябва да остане и да бъде постоянен. Натискът срещу анти-българските фигури в Македония и осветяването на връзките им със сръбските служби също трябва да е постоянен. Срещу определени фигури дори може да се издейства и забрана за влизане в България, която да се разширява и до забрана за влизане в ЕС, подобно на забраните за руснаци.

Друга стъпка е да се допусне за македонски граждани да се осигуряват към НОИ и НЗОК при условия, при каквито и българските граждани го правят и да се лекуват в български лечебни заведения.

Трета (позитивна) стъпка е да се интегрира в някаква степен македонската армия в българската и да се предложи на македонски офицери да служат в българските ВВС и ВМС, а България да поеме въздушната охрана на Македония, срещу задължение на Скопие да участва във финансирането на това. Ако РМ желае да изгради собствени пълноценни ВВС, България също може да окаже помощ – в рамките и под шапката на НАТО, като вид пълноценно евро-атлантическо партьорство. В подобно военно сътрудничество може да бъде включена и Албания със своите летища, пристанища, ВВС и ВМФ (ако изгради такива) и така да има една цялостна зона от Черно море до Адриатика със стабилно натовско присъствие.

С подобни инициативи ролята на България в региона като позитивен и стабилизиращ фактор ще расте, а Македония ще трябва или да следва тренда и да се присъедини, или да загуби още 30 години от развитието си като независима държава.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.