Внос на работници или мигранти?

Нова Година, нов късмет! Продължаваме с предишната тема за доходите, работните места и демографията. В последните дни на декември попаднах на няколко интересни текста по темата.

Първият е тази демографска картина, която показва сериозното положение – под 7 милиона население днес, при близо 9 милиона преди 30 години. Причините за това са емиграцията, високата смъртност и ниската раждаемост. Емиграцията е причинена от ниските доходи, това води до все по-малко хора в активна възраст в България, оттам все по-малко раждания и така цикълът се затваря. Ниските доходи водят до влошени социални и медицински грижи и оттам по-висока смъртност – най-високата в ЕС. В България има цели общини и населени места без адекватна болнична и лекарска помощ – там често се случва извиканите линейки от Спешна помощ просто да констатират смъртта вместо да помогнат. Това води до депопулация и обезлюдяване на цели области, което ги превръща в резервати – парадоксално, но това е като, че ли в унисон с желанията на няколко еко-фундаменталисти и крайни фигури от движението за опазване на природата. Цели села в Северозападна България, в Странджа и Родопите са изчезнали – там има само изоставени къщи и никакви хора в километри околовръст – за разлика от София, която расте. Вероятно към 2050г. 80-90% от населението ще е съсредоточено в 6-те най-големи градски агломерации – София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас и Варна.

Изходът от това положение е увеличаване на доходите, което минава през ръст на икономиката. За този ръст на икономиката е нужно увеличаване на броя на работещите – според различни данни работната сила e между 2.5 и 3 милиона, с тенденция постоянно да намалява. Всяка година броя на новите хора, влизащи на пазара на труда, е по-малък от броя на излизащите. Така се стига и до там, че цели професии, които са нужни на икономиката, нямат кадри, което от своя страна води до недостиг в други професии и спиралата се задълбочава. Положението е толкова сериозно, че вероятно ще бъде подкопан ръстът на БВП на страната в близко бъдеще. Да не говорим за ситуацията, в която няма да има кой да плаща пенсии. При сегашния солидарен модел, държавата довнася от бюджета пари в НОИ, където влизат все по-малко осигуровки, а разходите растат – в един момент парите за пенсии ще надминат като обем парите за образование и здравеопазване, взети заедно. Липсата на хора се отразява и на армията, а оттам на отбранителната способност на страната и на националната сигурност. 21 век се очертава да бъде бурен не по-малко от 20-ти и липсата на адекватна армия не е добра новина.

Затова, паралелно с ръста на доходите, трябва да се помисли и за дългосрочен внос на работници от различни държави – важно е да не са само от няколко страни, за да не формират големи малцинства, а да са малки групи от повече от 20-30 държави, за да могат по-лесно да се интегрират в местната среда. Не може обаче вносът на работници да е повод за спиране на ръста на доходите на пазара в България – това е грешен подход, както отбелязва Иван Нейков. Двете неща трябва да вървят паралелно, в противен случай ще има огромен ръст на расизма и ксенофобията от хора, чиито доходи са “изядени” от мигрантите.

На първо място, могат да се привличат цели производства и хора от съседните на България държави. Държвата следва да набележи перспективни сектори в индустрията и водещите предприятия в Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, и да им оферира цялостно или частично пренасяне на производството в България, заедно с част или всички квалифицирани работници. За лекари, инженери, компютърни специалисти и др. от изброените съседни страни България също трябва да предлага по-конкурентни условия, за да ги привлича. Ако бъдат привлечени по 100 хиляди сърби, румънци, гърци и турци с добри професии в България, икономиката и обществото ще могат да се ползват от този половин милион квалифицирани работници, без да са инвестирали в образованието им. Може и да се предлагат стипендии и други стимули за студенти в български ВУЗ-ове срещу договор за работа в България поне 10-15 години. Това би решило и проблема с липсата на студенти в дългосрочна перспектива (проблема с качеството на образованието обаче няма да бъде решен по този начин, там са нужни целенасочени усилия). Като цяло, България трябва да се конкурира за работници и бизнеси и от останалите страни от Източна Европа, като следва това да е държавна политика – от Полша до Гърция и от Русия до Чехия. По-голямата близост до родните места и удобни връзки със самолети, плюс гъвкаво законодателство могат да накарат и хора от Западна Европа да дойдат и да работят в България – тук има предимства, които липсват в техните страни и при достатъчни инвестиции в здравеопазване, инфраструктура и образование, може да се окаже, че заплата от 1500 евро в България е равна на 3000 в Германия, а качеството на живот да е по-добро. Това изисква и инвестиции в екология (земеделие и чиста околна среда, транспорт и отопление), което е необходимо и за да бъдат задържани българите в България. Друга стъпка е включването на териториите на съседните държави – Одринска Тракия, Беломорието, Македония, Поморавието и Северна Добруджа в българската икономика – т.е. дори и зад граница, те да са свързани икономически с България и да носят приходи за български предприятия и заводи, както и да правят продукция за българския пазар. Това е начин за национално обединение на българските земи в условията на Европейския съюз.

При умело и добре подбран микс от мерки за привличане на работници от съседните страни и Европа (не само ЕС), в следващите 20 години в България биха могли да дойдат да живеят 1.5-2.5 милиона души, а в най-добрия вариант – България да посрещне 2050г. с над 10 милиона жители. Тук веднага поставяме и един акцент – тези хора не е задължително да стават граждани на страната, особено ако са от страни с проблемни режими като Турция и Русия. Достатъчно е да имат право на жителство и работа, без правата на един гражданин (да избират и да бъдат избирани). След 20-30 години работа и стаж, могат да се приберат в родните си страни (затова е преимущество ако са гърци, сърби, турци и румънци) и да си получават пенсиите (за които са внасяли осигуровки) от НОИ там. Това, че нямат политически права в България ще ни спести неприятни варианти като гръцко, сръбско и румънско ДПС-та, и други подобни. Всеки, който е забравил защо е дошъл, може лесно да се върне там, откъдето се е появил. Този модел може да се разшири и към работници в държави от Азия и Африка, които да идват на квоти, с договори за 5 или 10 години към точно определени работодатели, които носят отговорност за тях. Като част от общоевропейски усилия, България може да финансира учене на български език в Уганда, Кения, Нигерия, Сенегал, Ангола, Мозанбик, Филипини, Мианмар, Шри Ланка, Виетнам, Лаос, Бангладеш, откъдето да идват малки партиди работници при точно определени условия и места за живеене, условия на труд и заплащане и срок на договорите. Не става въпрос за експлоатация или робство – от тези страни и в момента идват огромен брой мигранти към Европа, въпросът е България да подбере и привлече тези от тях, които могат да са полезни като лекари, санитари, медицински сестри, инженери, строители, зидари, мазачи, шофьори и каквото още се сетите. Те ще работят при условия и заплащане според европейските норми и българския КТ, което често значи – по-добър живот и повече пари отколкото в родните им страни. С оглед националната сигурност правата им да си сменят работата произволно, да стоят в страната, ако са напуснали работата си и т.н. или да протестират и стачкуват могат да бъдат ограничени, но като право на образование и квалификация за тях и децата им и лечение – имат всички права, които имат и българските граждани. След изтичането на договорите им, те могат да се подновят и нови визи да им бъдат издадени в родните им страни (т.е. да се гарантира, че са напуснали страната и тези с неподновени договори няма да се върнат) и това да продължи до 20-30 години. Целия процес се контролира и от МВР, Министерство на труда и Министерство на икономиката, които имат за задача да отсяват и прогонват радикални елементи, както и да не допускат много чужди работници, ако има икономически спад. След като се пенсионират (или по-рано), те се стимулират да се завърнат в родните си страни, където да получават пенсиите си от българския НОИ – пенсии за които са плащали осигуровки. Това е устойчив модел, който ни спестява ако не гета, то поне заселването в тези гета на хора, които са второ и трето поколение “българи” и български граждани, а си остават същите чужденци, каквито и родителите им. Това се вижда ясно в Германия, Франция, Белгия и Великобритания и няма нужда да повтаряме едни и същи грешки.

Ако си представим, че до 2030г. България е привлякла един милион работници от чужбина, със средни заплати от по 1000 евро, от които те харчат средно 80% за живот в страната, това означава, че всеки месец между 800 милиона и един милиард евро се вливат и въртят в икономиката на страната – за храна, облекло, дрехи, жилища, забавления и други, което от своя страна създава ново търсене на работници в тези сектори и нов ръст на доходите. Много е важно обаче да се помни – имаме нужда от работници, а не от един два милиона нови съграждани, които да превърнат България в Ливан. Всички чужденци трябва да приемат и да се съобразяват с българския начин на живот, култура и религия и ако не им харесват да си мълчат или да си ходят. Тези, които се интегрират и асимилират добре в местното общество, могат да станат граждани, независимо от цвят на кожа, религия и други подобни разлики – но фиктивни бракове и нечестни прийоми трябва да се наказват, в това число и с изгонване от страната.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.