Снощи беше проведен поредния Луковмарш, който за пореден път предизвика т.нар. “прогресивна общественост” към словесни и други вълнения, материализирани в Прайд на гейове, левичари и комунисти, по-рано същия ден. Министерския съвет успя да излъчи Декларация на дипломати и интелектуалци срещу омразата в която също един куп до болка познати имена на “общественици” и обикновени хамелеони са копирали отдавна изтъркани послания. Дори одиозна фигура като Вени Марковски успя да се “изока”, като не пропусна да покаже наяве същността си на титов македонист, тип Миленку Неделко’ски. Роден в Титова Югославия, впоследствие Марковски бяга със семейството си и дядо си Венко (един от създателите на измислицата македонска нация и език) в България, където стават галеници на тогавашния режим на БКП, а Марковски-дядо е личен приятел на диктатора Живков. Марковски внук ползва всички привилегии на режима (пътувания до капиталистически страни, валута, привилегирована военна служба) до последните му дни. Впоследствие неведнъж се е поставял в услуга на БСП, като е публична тайна желанието му да стане министър на ИТ и комуникациите в правителството на Сергей Станишев.
Посочвам тези данни, за да се знае какви фигури имат наглостта да обсъждат ген. Христо Луков и дори подвизите му от ПСВ, далеч преди да стане шеф на СБНЛ. Според Марковски, епизодът в който Луков сам спасява Кюстендил от сръбска окупация в края на 1918г. е измислен – явно югославското му съзнание не може да прости на генерала, че Кюстендил и Благоевград не са попаднали в ръцете на сърбите и техните днешни скопски наследници, един от които е и той. Нападките му срещу цар Борис III и наричането на освобождението на българските земи “окупация на Югославия и Гърция в периода 1941-44г.” е крайната фаза в невежеството на този комедиен образ.
Подобни на Марковски хора, като групичката комунисти около Шалом, си позволяват да петнят паметта на Илия Минев, един от най-убедените анти-комунисти, умрял забравен през 2000г., както и да отправят нападки срещу хора като Дянко Марков, без да се срамуват дори от преклонната му възраст и от факта, че той е бил действащ офицер с бойни мисии в армията, служил на България. Професионални комунисти и евреи (нарочно поставям етноса на второ място, за тях това е професия) като Анжел Вагенщайн, Емил Кало и Леа Коен не престават с глупавите си тези и нападки. Вагенщайн, който е почти връстник на Дянко Марков, се е забъркал в младостта си с комунистическите терористи от РМС, и докато Марков е защитатал небето на България, Вагенщайн е способствал тя да бъде окупирана от комунистите и руснаците. Толкова за моралните категории.
Никой от гореизброените фигури не пише декларации и протести, когато рашистката тълпа се кичи с колорадски лентички в Деня на Европа – 9-ти май, веят знамена със забранени символи пред МОЧА, който си остава символ на бандитите, разграбили и опустошили Европа. Нито Марковски, нито Бъчварова, нито дипломатите от горния Манифест, или гейовете от контра-прайда не протестират срещу това, че окупацията на Европа се нарича “освобождение”. В снимките от контра-прайда могат да се видят и маскирани гръцки анарахисти – това са същите тия идиоти, които се бият с полицията и трошат коли и магазини по улиците в Гърция. Явно никой не се срамува да кани подобни хора в България.
Никой не се срамува, когато всеки септември на язовир Копринка се събират хора със знамена и лозунги, забранени от закона, и пропагандират и възхваляват комунистическата руска окупация на Европа – тогава Марковски, цялото уж дясно правителство на ГЕРБ и прочее са се снишили като мишки в неподражаем банкянски стил. Никой не протестира, когато опозиционна партия (а де факто терористична организация) като БСП всъщност се гордее с това, че си е същата ретроградна БКП и се гордее с убийствата на над 50 хиляди българи в угода на Москва след т.нар. “народен съд”.
И накрая за посолствата – когато руското посолство излъчи декларация за или против нещо си, то това е безспорно потвърждение на факта, че истината е точно обратната. Това би било добре да се знае и от останалите посланици, “осъждащи” Луковмарш – от това реномето на САЩ и Израел не се повишава, а напротив. Специално израелското посолство трябва да избягва да заема висоморални позиции, преди да са отговорили на въпроси като сътрудничествоте на МОСАД с есесовци като Ото Скорцени както и еврейския колаборационизъм в годините на ВСВ, който остава недостатъчно добре осветена тема. Дори и да симпатизирам принципно на Израел (аз наистина им симптазирам в настоящия момент и считам, че Израел е потенциален и важен съюзник на ЕС), подобни морални позиции са твърде пресилени за държава, която е прилагала спрямо арабите много от нещата, за които обвиняват европейците като цяло. Как иначе да оприличим ежегодните сборища на гроба на убиеца от Хеброн Барух Голдщайн, които властите в Тел Авив/Йерусалим не препятстват? И тук става въпрос за събитие не с 75-годишна давност, а случило се в последните 25 години. Можем да сме сигурни, че в битието си на терорист от Иргун, бъдещият премиер на Израел Ицхак Шамир е убил собственоръчно доста повече хора (документирано тук) от ген. Христо Луков. Самия Луков е убит от комунистическата еврейка Виолета Якова (в традициите на терористите от Иргун), а днес организацията Шалом разпространи в Туитър лъжата, че 11 хиляди евреи от Македония и Тракия били депортирани лично от Луков. С подобни лъжи не се печелят симпатизанти, са длъжни да знаят всички израелци и евреи.
