Какво получаваш, когато каниш руснаци

Става някаква неприятна традиция да се канят високопоставени емисари на режима на Путин в България всеки март месец. Още по-неприятно е и поведението им, демонстрация и смесица от наглост и азиатщина, пред което унизителното мънкане и хилене на Тодор Живков Бойко Борисов и Андрей Луканов Румен Радев изпъква още повече. След миналогодишната гневна тирада на патриарха Гундяев (станал известен с калимявка със сгъваема антенка-кръст), предшествана от колениченето на Илияна Йотова, тази година ролята на главен шут беше поета от самия башбакан премиер Бойко Борисов. Преди визитата на Медведев, по време на пресконференция заедно с шефа на НАТО Столтенберг в София, в типичния си словесен стил той нападна критиците си, отново се самозаяви като най-голям натовец и европеец и навърза в едно изречение измислени и реални факти. Както правилно отбелязаха експерти, ако се налага сам да се (само)убеждаваш в това какъв си, явно съмненията за ориентацията на Борисов към Русия не са само в България. И ако тирадата му пред Столтенберг за малко е замазала нечии очи, то последващата пресконференция с Медведев просто даде яснота и на последните, които се съмняваха в това, че Борисов просто се опитва да измести Радев като руски актив. Хихикане, фамилиарничене и потупвания по ръката “нема да се плашите, сме голема сила” е нивото на клуба на пенсионирания пожарникар, но не и ниво на разговор на български премиер с премиера враждебна на България чужда сила. Ако не знае, Русия е обявила НАТО за враг, което автоматично значи, че е обявила и България за враг, от което Борисов се опитва да се сниши, подобно на своя правешки ментор. Затова получава и презрителното отношение не като към враг, а като към пудела на врага, който може да стане и свой пудел, както вече е бил. Това е същността на троленето от страна на Медведев по отношение на декларациите на Борисов за изтребителите и членството в НАТО. Високия (като длъжност) гост заяви в прав текст “изтребители винаги ще дойдат, важно е да има газ”. Това може да се тълкува и като заплаха, че руските изтребители са готови за поредно “освобождение” на България и Европа. След което троленето продължи и на следващия ден с “оригиналния отговор” на заявлението на Борисов, че през лятото България ще влезе в чакалнята на Еврозоната. Медведев заяви в прав текст, че българския лев може да се привърже към китайския юан – явно осъзнал комичността на предложението котва да бъде руската рубла (поради нулевата икономическа сила на Москва), той реши да намеси в играта 1-вата в света икономика по размер на БВП. Когато подобни шутовски изявления се правят от човека, изпратен от Путин да наглежда губерниите (Медведев отива в страни, смятани от Кремъл за неважни или незначителни, а Путин отива в страни, където гарантирано получава нещо, или пък смятани за важни в Москва, като Сърбия и Гърция), това явно показва и отношението на руския режим към България. Въпросът е – кое налага тия хора да бъдат канени в България, за да си разиграват коня и тук. Особено в светлината на факта, че руското разузнаване очевидно ползва България като база за операции срещу Македония (явно незачитайки българските интереси и в угода на сръбските) и дори изпраща убийци, които да тровят български граждани в България. Като бивш служител на СИК, Борисов добре схваща йерархията в подобни мутренски отношения и това пролича в угодническото му хилене спрямо Медведев, нескопосаните му реплики на завален руски и прочее глупости и унижения. Ред е на Путин да пристигне през 2020г.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.