Ако някой е имал илюзии относно сегашния френски президент, то време е да се раздели с тях. Имаме работа с истински, убеден анти-европеец. Може да се види по неговите думи и най-вече по делата му.
Макрон няма против имигранти от бившите френски колонии да напъплят Европа и открито ги окуражава към това. В същото време Париж, както и останалите лицемерни гнезда на “демокрацията” западно от Триест, не желае да си прибере терористите от Сирия, нищо че те са горди приносители на френски паспорти.
Днес, 100 години след договорите от Ной, Версай, Сен-Жермен и Трианон, Париж отново води политиката, която водеше и тогава и която доведе до раждането на нацистка Германия и Втората Световна Война. Макрон открито фаворизира Сърбия при последното си посещение там и явно се опитва да подпомогне възраждането на чудовището Югославия, като тика и Македония в обятията на Белград.
Сговарянето на Макрон с Путин и подозрителния синхрон в действията им на Балканите също рушат европейския ред и стабилност и ще доведат до повторение на Балканските войни от края 20-ти век – в които сърбите показаха истинското си лице на убийци и престъпници. Москва желае да се завърне в Източна Европа, а Франция няма против това – при яловата външна политика на Германия, която се интересува само от руски газ и при напускащата и дезинтересирана като цяло Великобритания, сценарият с разпад не е далечен. Така Макрон ще осъществи мечтите на Митеран, Де Гол и Петен – дълбоки френски шовинисти, използващи Европа като маскарад за лицемерието си.
Идеята на Макрон е след разпад на ЕС в сегашния му вид, той да се преоснове във вариант на ЗЕС (Западно-европейски съюз), който да включва 6 до 9 страни от Западна Европа (без Великобритания), признаващи френското лидерство. Ключово за успеха на подобно начинание е дали Германия ще се съгласи да е икономическия мотор на това обединение и дали Берлин ще иска да финансира безумията на Париж.
Всичко на изток от този ЗЕС ще бъде в сивата зона на ничията земя, където франсетата се надяват да приложат най-доброто (и най-лошото) от своите прийоми, научени във френските колонии. Франция няма намерение да се бори с руското влияние никъде, тя по-скоро се стреми да извлича краткосрочни ползи от страни, които са под руска окупация (спомнете си посланията и посещението на Митеран през 1988 г. в България) без да поема дългосрочни ангажименти.
Достатъчно е да си спомним и как реагира френският президент Жак Ширак през 2003 г., когато поучаваше страните от Източна Европа дали и как да участват в американските авантюри в Близкия изток – аргументите му бяха близки до тези на Макрон.
Крайно време е по отношение на доста страни от ЕС да се възприеме принципът на Realpolitik и да се действа спрямо краткосрочните изгоди на България, а те са ясни:
- Македония и Албания да станат членки на ЕС преди Сърбия.
- Сърбия може да стане член на ЕС само след като се присъедини към НАТО.
- Изолация на всякви инициативи, които целят възраждане на старата анти-българска ос Белград-Атина.
Иначе – заслужава си френският президент (и сръбския му колега също) да бъде поздравен по случай 85-тата годишнина от този акт. Това е било и остава най-успешния отговор на всякакви сръбско-френски заговори срещу единството на Европа. Всичко друго няма особено значение.
