След няколкомесечен престой в една от “медиите” на групировката Химимпорт (известна и като ТИМ), с абсолютна убеденост мога да твърдя, че 111-то място по медийна свобода в България е само временно по пътя надолу. Примери за цензура, автоцензура и пълно предаване на съдържанието в полза на рекламодатели и ПР-и бяха ежедневие. Пребивавах в т.нар. “бизнес телевизия” Bloomberg TV Bulgaria като “редактор” в сайта, а длъжностната характеристика беше по-скоро за преводач-бързописец и копи-пейстър – мисъл и анализи не се изискваха. Подобна е и ситуацията в съседния (като разположение в нюзрума) сайт Investor.bg.
Бизнес-моделът беше ясен – купува се франчайз на една утвърдена световна марка, в случая Bloomberg, и после започва напън да се избият вложените около 6 млн. евро годишно. Целта е цялото съдържание, което идва наготово – видео и текстове, да се излее в няколкото български сайта на Химимпорт, като за целта се грижи армия от клети преводачи. Качеството няма никакво значение, важна е скоростта.
В целия блок на телевизията има няколко местни включвания – сутрин, обед и вечер, които след това надлежно се стенографират под формата на текстове и се завъртат в няколко сайта с различни заглавия, като единствената цел е трупане на трафик в интернет. Точно така – всеки текст се оценява според кликовете му, а не според неговата стойност като смислено писание. Т.е. преводен текст от Wall Street Journal или от вътрешната система на Bloomberg има по-голяма стойност от авторска тема по наболял обществен проблем. Ако случайно от предаванията по телевизията (които в реално време се гледат от дузина зрители) в сайта се появи опасна тема, като например изборът на нов главен прокурор, то тази тема се сваля след сигнал от началството – с половинчато обяснение от назначената набързо главна редакторка. От всеки се иска да качва по един текст на всеки час, и този текст да е оптимизиран за бързо четене – по телефона най-често. И за журналист в първи курс е ясно, че това не е модел за смислена и успешна медия.
Подобен “кликбейт” бизнес модел, който превръща медиите в машини, бълващи откровени полуистини, лъжи и заблуди, с цел да държат аудиторията “пленена” между няколко уж независими един от друг сайта, е в основата на днешната медийна несвобода. Бизнес-сайт, спортен сайт, новинарски сайт, няколко жълти и клюкарски сайтове и комбинации от горните категории в общо 10-15 домейна, въртящи едно и също съдържание, дава възможност рекламодателите да се облъчват с послания за “над един милион уникални потребители месечно” и други подобни глупости.
Подобна е ситуацията във всички други медийни (и криминални) групировки, като например тази, която бърза да интервюрира шефа си по важни теми, и прави от журналистите шофьори на таксита. Свободата на словото остава във Фейсбук и Туитър, както и няколко блога.
