Макрон руши ЕС

Това мое наблюдение не е ново и за пореден път ще го повторя – опитите на Еманюел Макрон да “реформира” Европейския съюз по френска рецепта ще доведат до разпадането му като логичен финал. Просто Германия няма да допусне френска хегемония след излизането на Великобритания, а Париж очевидно се опитва да превърне (и подчини) Берлин в изпълнител на бъдещите си планове. Неособено тайната идея на Макрон е немската икономика да е двигател на френския възход, особено след провала му да реформира френския пенсионен и социален модел. Става ясно, че целите на френския президент, с които той спечели изборите през 2017-та, ще останат неизпълнени, и той може бързо да последва съдбата на предшественика си Оланд, който не се кандидатира за втори мандат заради убийствено ниския си рейтинг.

Това обаче не отговаря на болезнените амбиции и самолюбие на Макрон (който в личен план има доста тежки емоционални дефицити), което го кара да напада вербално други европейски държави. Това е за да угоди на избирателите си от Африка, много от които трудно го разпознават като адресат на желанията си на новоизлюпени френски граждани.

Идеите на Макрон в пакета “Мобилност” са олицетворение на обикновен френски шовинизъм и протекционизъм, с който се цели затваряне на френския и околните му пазари за компании от Източна Европа. Логичният отговор на Източна Европа за това следва да е пълен бойкот на френски стоки, особено коли и селскостопански изделия – това ще ги удари болезнено.

Поредна анти-европейска идея на Париж набира скорост в последните месеци и е явно насочена срещу България и Румъния, след политическите му нападки срещу страните от Вишеградската група в последните месеци. Става въпрос за предложението ЕС да спира пари на държави с нисък жизнен стандарт. Според извратената френска логика, това ще накара правителствата на тези страни да отделят повече пари за доходи. Тук обаче не се отчитат обективни фактори като размер на БВП и икономическо развитие, както и че целта на фондовете е именно изравняване на жизнения стандарт между Източна и Западна Европа в бъдеще. Не се отчита и, че за разлика от стагниращата френска икономика, българската расте, макар и със скромните 3.5% годишно. Темата за несправедливостта и бедността в България не е нова и има резонни въпроси към управляващите, но целта на Макрон с горното предложение е просто да има лост за влияние върху всяка една страна от Източна Европа – било срещу Полша и Унгария със заплахи за лишаване от право на глас в ЕС, било срещу Румъния и България с орязване на парите, ако не слушат. В Париж са гневни на съпротивата срещу пакета “Мобилност”, а това е само прелюдия към главния френски план – Европа на няколко скорости, в който България да се озове до Украйна, а (скъпата на Макрон) Сърбия да влезе в по-вътрешен кръг на държави-съюзници, очертан още през 1918 г. Точно така, френската политика през 21 век почива на точно същите колониални принципи, както и през по-голямата част от 20-ти. Този път ролята на Африка малкият Наполеон Макронов е отделил на Източна Европа и това е видимо за всички, които имат и бегло понятие от Realpolitik. Колаборациите и призивите за разбирателство с Кремъл и Путин са плашещи като увертюра за бъдеща руска експанзия, подкрепена дипломатически от една залязваща западна сила. Време е да му се противопоставим.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.