Признавам си, новината, че България е заловила двама руски разведчици и ги е обявила за нежелани, ме изненада. Това идва твърде скоро след предишния случай, при който Борисов, в типичния си стил, се похвали, че вече е изпълнил нормата на изгонени дипломати и съюзническите си задължения към НАТО, макар и с година и половина закъснение. Преди по-малко от месец премиерът сричаше на неловък руски език, докато се опитваше да покаже на руския президент Путин докъде е стигнал строежа на тръбата му в България. Едва ли сегашното действие помага особено на тези планове на Борисов да е приятел с Русия и да вижда в Черно море само “туристи и платноходки”.
За да не бъда разбран погрешно, аз не считам, че заловените двама шпиони са невинни – напротив, вероятно освен тях, целият състав на руската амбасада се състои от разведки, които всекидневно шпионират и си заслужават изгонването във всеки един момент. Защо точно тези и защо точно сега – това е въпросът, който ме тревожи.
Изправен пред мащабни протести за водата на Перник, кризата с боклука и всеобщото усещане за корупция и безперспективност, както и пред намаляваща международна подкрепа за управлението си главно сред “партньорите” от ЕНП, Борисов може би е решил да задейства един ход, който да му даде време и да го (пре)позиционира като пръв натовец и евроатлантик, с минимални щети за отношенията му с господаря на Кремъл.
След този ход, умело започнат от независимата прокуртура, всеки протест срещу кабинета Борисов 3 може да бъде етикиран като проруски и платен от Москва, за да свали стожера на българския стабилитет. Удобен детайл е и вресливата намеса на фюрера лидера на партия Възраждане Костадин Костадинов, известен сред широките народни маси като Костя Копейкин. Неговата организация се опитва за измести Атака на Волен Сидеров като най-русофилска и обявения от него митинг за сваляне на правителството пред МРРБ на 27 януари 2020 г., със сигурност ще се впише в подобен “московски сценарий”. Добре е да се види какво отразяване ще получат тези действия на Копейкин от пропагандистките рупори на Кремъл, за да се разбере дали хората, които са се подвели по призивите му, влизат в този сценарий.
Ако и властта извади картата “стабилността се клати от Москва”, то изгонването на никому неизвестните Ярошенко и Хватов ще е просто част от спектакъл за вътрешна употреба, което няма нищо общо с реалното гонене на шпиони и руски убийци.
