Не зная дали това ще е 17-та, 18-та, 19-та руско-турска война, но в поредния конфликт по оста Москва-Анкара има нови и не толкова нови неща. На първо място – за пръв път поле на сблъсък не са Балканите, а Близкия Изток. Може и да е цинично, но това поне засега е добра новина за нас. С това и се изчерпват добрите новини, доколкото Турция като член на НАТО може да поиска активиране на чл. 5, и това ще изисква ясно действие на съюзниците – да окажат или да откажат подкрепа. При всички случаи, зловредната руска пропаганда, която върлува в България от години, няма да пропусне да внесе ново разделение по остта българи – русофили. При засилване на враждебните действия и ако Турция затвори Проливите за руски кораби (хипотетично) отговорът на Москва може да бъде по всички вектори на симетричната и асиметричната война. Предизвикване на вътрешен конфликт в страна от НАТО е dream work done за всяка руска разузнавателна централа и едва ли ще пропуснат да активират местната агентура. В случая може да се посочат и изключително лошите отношения между Гърция и Турция, факт, който също може да се използва от Москва. Не е изключено Атина да гласува против активиране на каквито и да е мерки в помощ на Анкара, само и само да навреди на турците, които напоследък оспорват гръцкия суверенитет в Егейско море. От друга страна, ролята на Израел в подобен конфликт също не е за пренебрегване, доколкото неговите цели в Сирия до голяма степен съвпадат с турските (основно да се прекрати подкрепата за Дамаск от страна на Иран). Не е изключено и именно Йерусалим да успее да договори спадане на напрежението между Турция и Русия и да извлече и някакви ползи за себе си от това. По-интересна би била позицията на Израел в една пълномащабна война.
Във всички случаи, ако не бъде постигнато финално уреждане на сегашния конфликт в Сирия, проблемите за Европа ще продължат – бежанци, нестабилност и намеса на външни и враждебни сили във вътрешните работи на ЕС. Подобна язва е и Либия и това показва, че намесата на Европа в собствения и заден (или преден) двор (какъвто се явяват Северна Африка и Близкия изток) е повече от належаща – с дипломация, санкции и военна сила, ако се наложи.
