Солидарност 2020

Това ще е думата която все по-често ще чуваме, и която ще се наложи да осмислим, ако искаме да оцелеем като общество и държава. Няма съмнение, че идващите месеци до края на годината ще определят и това, което ще се случи в идното десетилетие. До голяма степен оцеляването на ЕС като единна общност ще зависи от действията хората, които в момента са лидери на съюза.

Сегашната криза показа, че нуждата от солидарност и общи действия не са излишни и може би е важно решения за оперативно затваряне на външни граници да се взимат доста по-бързо на централно ниво. За да могат вътрешните граници в съюза да останат отворени, трябва външните да се затварят по-бързо при нужда. Общи действия са нужни и при евакуация на европейски граждани от трети страни.

За да може ЕК да има повече тежест, то тя се нуждае и от собствен бюджет. Време е да се помисли за общ, европейски ДДС, който да се събира централизирано, както и общоевропейски акцизи върху тютюн, алкохол и горива. С парите от тези данъци, може да се въведе общоевропейско заплащане за полицаи, лекари и медицински персонал, както и за определени категории чиновници, с цел – създаване на общоевропейска ефективна администрация, премахване на дублиращи се служби и доколкото е възможно – изравняване на заплащането на категории служители като полицаи, лекари и медицински сестри, които сега са еднакво натоварени в цяла Европа. Спиране на вредни инициативи като пакета Макрон също са важни.

Наличието на собствен бюджет ще позволи на ЕС да формира и ефективна политика по отношение на своите съседи – и към тези, които искат да се присъединят, и към тези, които искат да го разрушат. Трябва гражданите на страни от Западните Балкани лесно да получават разрешение за работа и живот в ЕС, дори страните им да не станат членки на ЕС скоро, както това се очертава със Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. ЕС трябва да разшири географските си хоризонти, ако иска да се превърне в глобална сила. Очевидно е, че Украйна и Грузия са много повече проевропейски настроени, отколкото например Сърбия. Турция никога няма да стане член на ЕС, просто защото не е европейска държава по своята същност. Реално обаче няма особени пречки в бъдеще да се присъединят страни като Кабо Верде, Израел и дори Ливан и Армения, ако и когато станат готови за членство.

Общи инвестиции в модулни и преносими болнични и медицински капацитет – кораби-болници, самолети за медицинска евакуация, полеви болници за разгръщане извън границите на Европа.

На национално ниво мерките са много повече и могат да са по-ефективни:

  1. Данъчни облекчения за хора и бизнес, които да стимулират потреблението. Временно сваляне на ДДС върху ток, вода и парно с 10% би било добра мярка. Също така, за определен бъдещ период може да се предложи и връщане на половината ДДС в период от пет години, при закупуване на нов автомобил, например. Така в продължение на пет години купувачът би получавал по 2% от платения от него данък, а ефектът от намаления данък ще се изрази в запазване и може би увеличаване на продажбите на нови коли в България, което може и да убеди някой производител като Фолксваген да избере България. Екологичния ефект от обновяването на автопарка също е от значение. Може и да се облекчи режимът на връщане на ДДС на фирмите при закупуване на стоки – това би вдигнало потреблението.
  2. Данъчни облекчения за най-уязвимите членове от обществото и данъчни утежнения за най-добре печелещите. Проблемът със социалното неравенство в България се задълбочава и тази криза ще го засили още повече. В момента разликата между доходите на горните 20% от населението и долните 20% е над 6 пъти. Може да се приеме закон със срок на действие 5 години, който да намали данъка на тези, които печелят под 15 хиляди (или 10 хиляди) годишно до 10%, а за тези с доходи под 6 хиляди лева (на минимална заплата или със сезонна работа) – нулева ставка. В подкрепа на това хората да се наемат на работа дори и при ниски заплати (често няма желаещи за определена работа, просто защото от неработещи бедни попадат в категорията работещи бедни) държавата може да помисли за схеми за подпомагане – допълнителни плащания за транспорт, храна и т.н., което да повишава мотивацията им. Съответно за хората, печелещи над 100 хиляди лева годишно, данъкът може да се вдигне на 15%, а за тези с над 200 хиляди годишни доходи – на 20%. Това отново е доста под средните нива на данъци в Западна Европа и реално няма да засегне мнозинството от гражданите – 60-70%, които ще продължат да плащат сегашните 10%. За тези от горната социална група, които считат, че правителството ще харчи парите им неразумно, може да се въведе опция да избират за какво приоритетно да се харчи горницата над 10% – за болници и здравеопазване, или за образование, или социални дейности. Може да се въведе и диференцирано ДДС – 22% за всички, но за плащания по банков път и с карти, то да стане 18%. Това също може да е временна мярка за срок от пет години. След пет години да се направи преоценка на тези мерки и да се реши дали те да се удължат, или да се прекратят. Друга мярка в подкрепа на социално слабите е връщане на ДДС-то им за определени категории стоки, купени с банкова карта, в пълен размер, или наполовина. Всички тези мерки сигурно ще ощетят бюджета, но ще оставят повече разполагаем доход в най-ощетените слоеве от обществото, с което биха ги предпазили от допълнителна маргинализация. Ползите от това са очевидни.
  3. Засилен строеж на инфраструктурни обекти и искане към ЕС да финансира приоритетно транспортните връзки на Източна и Югоизточна Европа със Западна. Довършване на магистрала Хемус, Струма, Ботевград-Видин и начало на строеж на скоростна жп-линия Истанбул-София-Белград-Будапеща-Виена. Строителство на магистрала и бърза жп-линия София-Скопие-Тирана-Дуръс и започване на проучване за тунел под Адриатика до Италия. Такъв тунел би струвал колосални инвестиции, но ползата от него за идващите 50-100 години е неизмерима като свързаност и добавена стойност. Съвместни проекти в Инициативата Междуморие/Три морета, в която с Полша, Украйна и Румъния да се засили отбранителната способност на Източния фланг на НАТО, транспортната и логистична свързаност, както и икономиките на страните. Построяване на още поне 4 моста на река Дунав в участъка Видин – Силистра е част от тази стратегия за свързаност.
  4. Изграждане на информационна инфраструктура и терабитна свързаност между държавни учреждения, университети и институти, както и други ключови обекти. Инфраструктурата и отделните нейни звена и обекти трябва да са надеждно защитени. Част от тази защита е изграждане на нов род войски – за киберотбрана, които да развият този нов сектор, в който се водят и реални действия, от които могат да настъпят и реални щети. Изграждане на ефективно електронно управление и системи за здравеопазване и обучение.
  5. Подпомагането на икономиката не е задължително да минава през мерки като изсипване на едни пари в едни фирми, за да задържат работниците си, особено ако става дума за сектори като търговия, туризъм и ресторантьорство. По-важно е да се съхрани човешкият и технологичен потенциал, отколкото просто някакви фирми да се запазят, особено ако това са бизнеси, които лесно могат да стартират отново. Фалитите са оздравителен процес при кризи, който очиства икономиката и позволява в конкуренция да оцелеят най-добрите. Важен е човешкия потенциал, както и фирми, които имат технологични, мениджърски и производителен потенциал, който си заслужава да бъде запазен. В този ред на мисли някой съкратен днес служител може след година да е създал по-добра и иновативна компания – unicorn, която да има голям принос в бъдещата икономика на страната.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.