Солидарност 2030

Ако искаме да постигнем дългосрочни резултати, то очевидно ще е нужна и дълбока промяна в системите за здравеопазване, публичен транспорт и образование.

  1. Равномерно разпределение на болници и нужните за тях специалисти в страната. Не може една трета от всички болници да са в София и близо две трети – в големите областни центрове, а цели области да нямат достъп до лечение на определени болести поради липса на специалисти или други причини. Държавата трябва да си влезе в ролята и през НЗОК да промени географията на болничното лечение, така че то да е равномерно разпределено. Сегашната епидемия от корона-вирус съвсем ясно ще извади наяве хроничните проблеми в Спешна помощ, в РЗИ-тата и във всяка една болница, и е важно да се извадят правилните изводи от това. Необходимо е да се направи преценка за нужния брой лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти и санитари на национално ниво, по области и населени места, след което държавата да се опита да ги намери, мотивира и разпредели по места. Ако на национално ниво има нужда от 1000 анестезиолога и патоанатома, а има наполовина, то очевидно е, че заплащането за тази специалност трябва да се вдигне. Договорите с лекарите се сключват директно с държавата през НЗОК и те работят в избраните от тях болници, без да разчитат на местния управител, чиято цел е да смъкне повече пари от касата. Финансовия измерител като единствен критерий за болниците трябва да бъде забравен – това де факто увеличава заболеваемостта и смъртността. Ако на национално ниво има нужда от 1000 гинеколога и офталмолога, а има двойно повече, държавата ще намали финансирането за тази специалност. Ако желаещите за болници и лекарски практики в София, Варна и Бургас са много, а в Лом, Видин, Кула и Тутракан малко, то държавата лесно може да използва финансовия стимул, за да поправи това положение. Важно е да се използва момента и да не се губи време. Моделът болница търговксо дружество очевидно е лош и трябва да се промени. НЗОК следва да провежда централизирани и открити търгове за лекарства и консумативи, които след това да разпределя между болниците и медицинските центрове, за да не се получава така, че едно лекарство да е два пъти по-скъпо в Свищов от София.
  2. Образованието трябва сериозно да си извади изводите за сегашните си слабости и да мине в дигиталната ера. Времето за половинчати решения свърши и онлайн-курсове, лекции и изпити трябва да са налице за всички желаещи да се учат, без да могат да излязат от дома си.
  3. Публичният транспорт не е особено популярен, но сега е момента да се приложи ясна и честна схема за таксуване, която да го направи предпочитан в момента, когато отново паднат ограниченията за пътуване. Годишна карта за транспорта в един град да дава възможност на притежателя и да пътува и във всички други градове в България – това е работещо решение в Япония. Покупка на билет да може да става и с банкова карта, и при достигане на определен лимит, (примерно три закупени билета) системата да не взима повече пари за период от 24 часа. Картите да са валидни не за дати, а за часови периоди (24, 72, 96 и т.н.). UBER да се разреши отново и да се опростят правилата за таксита, което да спомогне за изчистване на пазара. Държавата да създаде условия за инвестиции във въздушния транспорт (летища във Видин, Горна Оряховица, Русе, Гоце Делчев) извън хватката на ТИМ. Инвестиции в пътническия речен транспорт по Дунав и големи и модерни терминали и фериботи до всички черноморски страни.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.